Мисис Йорк бе от онези жени, които можеха да скъсят отрудения живот на някоя обикновена прислужница, но едновременно с това биха се грижили геройски за цяла болница, пълна с чумави пациенти. Тя почти обикна Мур, коравото и сърце почти се устреми към него, когато той бе предоставен на нейните грижи — поверен в нейни ръце и зависим от нея толкова, колкото невръстното й чедо в люлката. Ако бе видяла някой от домашните си или някоя от дъщерите си да му дава глътка вода или пък да оправя възглавницата му, тя щеше да вдигне ръка срещу този нарушител. Прогони Джеси и Роуз от горния етаж на къщата и забрани на прислужниците да стъпват там.
Ако обаче всичко бе станало пред портите на мистър Хелстоун и ако старият пастор бе внесъл мъченика в дома си, нито Йорк, нито жена му щяха да съжалят жертвата. Те щяха да отсъдят, че си е получил заслуженото за деспотизма и дързостта си. Ала при сегашното положение на нещата той им бе скъп като зеницата на очите им.
Странно. На Луис Мур бе разрешено да дойде, да приседне на ръба на леглото и да се надвеси над възглавницата, да хване ръката на ранения и да притисне към бледото му чело устните си на брат — и мисис Йорк понесе всичко това. Тя му позволи да остане там половин ден, а веднъж му разреши да прекара в стаята цяла нощ. Стана в пет часа на влажното ноемврийско утро и запали огъня в кухнята със собствените си ръце, приготви закуска за братята и сама им я поднесе. Величествено нагиздена с огромна фланелена роба, шал и нощна шапчица, тя седна и започна да ги наблюдава как се хранят с онова задоволство, с което кокошката гледа как пиленцата й кълват. Въпреки това същия ден направи забележка на готвачката за това, че се бе осмелила да приготви и занесе на мистър Мур една паница с каша от саго, а домашната прислужница изгуби благоволението й, защото, когато Луис си тръгваше, тя му донесе сюртука затоплен от кухнята и му помогна да го облече, като в замяна получи усмивка, едно «благодаря, моето момиче» и цял шилинг. Един ден дойдоха две побледнели и разтревожени дами, които ту пламенно, ту смирено умоляваха да ги пуснат при мистър Мур поне за миг, но мисис Йорк прояви коравосърдечие и ги отпрати, като при това хубаво ги нахока.
Но какво се случи, когато дойде Хортенз Мур? Нещата не бяха толкова зле, колкото можеше да се очаква — изглежда, всички членове на семейство Мур така допадаха на мисис Йорк, както никое друго семейство досега. Хортенз и тя притежаваха една неизчерпаема обща тема на разговор, която засягаше покварата у домашната прислуга. Възгледите им за представителите на това съсловие бяха сродни — и двете ги наблюдаваха с еднаква подозрителност и ги съдеха с еднаква строгост. Освен това още от самото начало Хортенз показа, че вниманието на мисис Йорк към Робърт не предизвиква нейната ревност — отстъпи й ролята на болногледачка почти без да се намесва. За себе си осигури нескончаема работа, която се състоеше в това да снове из къщата, да държи кухнята под наблюдение, да съобщава какво става там, с две думи да бъде полезна навсякъде и във всичко. Посетителите усърдно биваха отклонявани от стаята на болния — двете бяха постигнали пълно споразумение по този въпрос. Те държаха в плен младия собственик на тъкачницата като почти не позволяваха да го полъхне свеж въздух или погали слънчев лъч.
Мистър Мактърк, лекарят, на когото бе поверен Мур заяви, че случаят е сериозен, но не е безнадежден. Отначало той искаше да постави край него болногледачка по свой избор, но нито мисис Йорк, нито Хортенз дадоха и дума да се продума за това, като обещаха да изпълняват нарежданията съвсем точно. И затова понастоящем той бе оставен в техни ръце.
Без съмнение двете даваха най-доброто от себе си, за да оправдаят доверието, но се случи нещо неприятно — превръзките се разместиха и последва голяма загуба на кръв. Повиканият Мактърк пристигна на запенения си от препускане кон. Той бе един от ония лекари, които е опасно да дразните — в най-доброто си настроение бе рязък, а в най-лошото — свиреп. Още щом видя състоянието на Мур, той даде воля на чувствата си с няколко цветисти израза, с които едва ли е необходимо да изпъстряме тази страница. Два-три пищни цвята се посипаха връз главата на невъзмутимия мистър Грейвс — младия помощник с каменно лице, когото докторът обикновено водеше със себе си. Втората китка той поднесе на един друг млад господин от свитата си — интересно факсимиле на самия Мактърк, което всъщност бе собственият му син. Но една цяла кошница с цветове, които караха бузите да поруменяват от свян, се изсипа върху представителките на нежния пол за това, че пъхат носовете си там, дето не им е работа.