И ето — земята лумва в пламъци, морето е «като кръвта на мъртвец», островите се разбягват в ужас, планините се изпокриват.
През тази година лорд Уелингтън възглави армията в Испания. Заради собственото си спасение испанците го направиха генералисимус. През тази година той превзе Бадахос, сражава се в полята на Витория, завладя Памплона и щурмува Сан Себастиан. През тази година превзе и Саламанка.
Мъже на Манчестър! Моля ви, простете ми това кратко резюме на събитията от войната, но то е без значение. За вас лорд Уелингтън сега е само един изнемощял стар джентълмен. Предполагам, че някои от вас са го наричали «изкуфял старец», присмивали са се на напредналата му възраст и на това, че е изгубил физическите си сили. А какви големи герои сте вие самите! Да, изглежда, мъже като вас имат право да тъпчат онова, което е смъртно в един полубог. Присмивайте се колкото си щете — подигравките ви никога няма да разбият неговото велико сърце.
Но хайде, приятели, независимо дали сте квакери или бояджии на памучно платно — да свикаме конгрес на мира и тихичко да се простим е озлоблението си. Досега говорихме с неподобаващо въодушевление за кървави битки и кръвожадни военачалници, а сега ще опишем една победа, която ви засяга малко по-отблизо. На 18 юни 1812 година Извънредните разпоредби бяха отменени и корабите отново можеха да поемат в открито море, свободни и необезпокоявани. Знаете много добре — или поне онези от вас, които са достатъчно възрастни, за да си спомнят, — че накарахте Йоркшир и Ланкашир да потреперят от виковете ви в чест на това събитие. Звънарите пукнаха една камбана от камбанарията на Брайърфийлд, която и до днес дразни слуха с фалшивия си тон. Асоциацията на търговците и производителите организира обед в Стилброу, след който всички нейни членове се прибраха по домовете си в такова окаяно състояние, в каквото съпругите им не биха искали да ги видят никога повече. Ливърпул се стресна и изпръхтя като хипопотам, разбуден сред тръстиките от гръмотевица. Някои от американските търговци почувствуваха заплашителните симптоми на апоплексията и трябваше да им пуснат кръв. Както подобава на разумни люде, при тези първи признаци на икономически разцвет всички се приготвиха да се гмурнат в недрата на спекулациите, за да изровят нови трудности, в чиито дълбини може би щяха да се удавят някой бъдещ ден. Запасите, трупани в продължение на години, изчезнаха за един миг. Складовете олекнаха, а корабите натежаха. Имаше работа за всички, повишиха се и надниците — като че ли доброто време бе настъпило. Тези перспективи може би бяха измамни, но затова пък бяха многообещаващи, а за някои те дори се сбъднаха. В онази епоха, в онзи месец юни мнозина натрупаха солидно богатство.
Когато цяла една област ликува, дори и най-скромният неин жител изпитва празнични чувства. Звукът на камбаните събужда и най-уединения дом, сякаш го призовава да се весели. Така си мислеше Каролайн Хелстоун, когато в този победен за търговците ден се облече по-грижливо от обикновено и пременена с най-спретнатата си муселинена рокля, отиде да прекара следобеда във Фийлдхед, където трябваше да нагледа някои приготовления около шапката, предназначена за едно велико събитие — последната дума по тези въпроси бе запазена именно за непогрешимия вкус на Каролайн. Тя избра венеца, воала и роклята за пред олтара, както и някои рокли и облекла за по-обикновени случаи, без много да се допитва до мнението на младоженката, тъй като тази дама се намираше в доста опърничаво настроение.
Луис бе предчувствувал трудности и те не закъсняха да се появят. В действителност неговата годеница се показа безкрайно предизвикателна, като отлагаше сватбата си ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. Отначало тя се опитваше да го залъже с плахи колебания, а накрая принуди цялата му бавна, но непоколебима натура да се опълчи срещу тиранията й, която бе едновременно тъй приятна и тъй нетърпима.