Бе й необходима едва ли не ураганна буря, за да се принуди да вземе решение. Ала ето я най-сетне, обвързана с определен ден, ето я повалена, покосена от любовта й обрекла се с клетва.
Победена и лишена от свобода, тя чезнеше, както чезне всеки окован обитател на безбрежната пустиня. Единствено нейният покорител бе в състояние да я ободри, само неговата компания можеше да компенсира изгубената привилегия на свободата. В негово отсъствие тя седеше или се скиташе сама, говореше малко и ядеше още по-малко.
Шърли не вземаше никакво участие в приготовленията за сватбата си — Луис се видя принуден да поеме нещата в свои ръце. Фактически той бе господар на Фийлдхед, преди да стане такъв по закон. Бе най-смиреният и най-любезният господар, който някога е съществувал, но спрямо годеницата си бе абсолютен властелин. Тя отстъпи трона си безмълвно и без съпротива. «Идете при мистър Мур; питайте мистър Мур» — бе неизменният й отговор, когато очакваха от нея нареждания. Никога преди един жених на богата младоженка не се е чувствувал толкова свободен, никога не е бил тъй неизбежно принуден да стане пълен господар на положението.
Във всичко това мис Кийлдар се поддаде отчасти на настроението си, но една забележка, която направи година по-късно, даде да се разбере, че бе действувала донякъде и по план. «Луис — каза тя — никога не би се научил да управлява, ако аз не бях престанала да заповядвам. Бездействието на кралицата извиква на бял свят качествата на министър-председателя.»
Мис Хелстоун бе определена да бъде шаферка на предстоящата сватба, ала съдбата й отреди друга роля.
Тя се върна у дома си тъкмо навреме, за да полее цветята. Последното полято растение бе един розов храст, цъфнал в едно тихо кътче на задния двор. Цветето получи живителната влага и сега Каролайн поспря, за да си отдъхне за минутка. Близо до зида се намираше фрагмент от каменна скулптура — останка от монашески гроб, която някога навярно е била основа на кръст. Каролайн се покатери върху камъка, за да вижда по-добре. Все още държеше лейката в едната си ръка, а с другата леко придържаше хубавата си рокля настрани, за да не я намокри. Тя отправи поглед над зида към няколкото самотни поляни, взря се отвъд трите самотни дървета, издигащи се едно до друго на фона на небето, отвъд самотния бодил, кацнал на върха на пътеката в далечината. После хвърли поглед към здрачните полета, където горяха големи огньове. Лятната вечер бе топла, песента на камбаните бе изпълнена с радост, синкавият дим на огньовете се разтапяше във въздуха, а червените им пламъци ярко се открояваха в полумрака. Високо над тях, там, където допреди няколко часа бе слънцето, сега блещукаше една сребърна точица — Звездата на любовта.
Тази вечер Каролайн не бе тъжна — напротив. Ала докато се взираше, от устните й се отрони въздишка, а когато въздъхна, една ръка я обгърна и кротко се спусна на кръста й. Каролайн като че ли знаеше кой се бе приближил до нея и не се стресна от докосването.
— Наблюдавам Венера, мамо. Вижте колко е красива, колко бял е блясъкът й в сравнение с аления цвят на огньовете?
— Вместо отговор последва още по-нежна милувка. Каролайн се обърна, но погледът й срещна не женственото лице на мисис Прайър, а един мургав мъжки лик. Тя изпусна лейката и скочи долу.
— Седях близо час с майка ви — каза натрапникът. — Имах дълъг разговор с нея. А къде бяхте вие в това време?
— Във Фийлдхед. Шърли е непослушна както винаги Робърт. Не получавам никакъв отговор на въпросите си — не ми казва нито «да», нито «не». По цял ден си седи сама и не мога да разбера дали я е обзела меланхолия, или пък е станала равнодушна. Ако я ядоса човек или я нахока, тя поглежда така жаловито и разсеяно към теб, та чак започваш да се питаш дали и ти не си станал жертва на същите странни капризи. Не зная какво смята да прави Луис с нея. Ако бях мъж, струва ми се, че не бих посмяла да се заема с нея.
— Не им обръщайте внимание — те са създадени един за друг. Необяснимо е, но Луис я обича още повече заради тези нейни странности. Ако изобщо някой може да се справи с нея, това е само той. Тя обаче го подлага на големи изпитания — характерът на Луис е твърде спокоен, за да бъде обект на такова бурно ухажване, но виждате, че всичко завърши с победа за него. Каролайн, потърсих ви, за да поговорим. Защо бият тези камбани?