— Заради отменянето на вашия ужасен закон — отменянето на Разпоредбите, които толкова много ненавиждахте. Е, сега сте доволен, нали?
— Снощи по това време приготвих някои книги за пътуване по море — те са единствените ми вещи, с изключение на малко дрехи, семена, корени и инструменти, които бях решил да взема със себе си в Канада. Готвех се да ви напусна.
— Да ме напуснете? Да напуснете мен?
Малките и пръсти се вкопчиха в ръката му. Погледът и гласът й издаваха уплаха.
— Не, сега вече не. Погледнете лицето ми. Да, разгледайте го добре — можете ли да съзрете там отчаяние, породено от предстоящата раздяла?
Тя отправи поглед към едно грейнало лице, чиито букви сияеха, макар че самата страница бе тъмна. Това лице, силно с величието на чертите си, я окъпа в надежда, обич и щастие.
— Отменянето на Разпоредбата ще ви донесе ли полза? Голяма в незабавна полза? — попита тя.
— Отменянето на Извънредните разпоредби ме спасява. Сега няма да фалирам, няма да се откажа от търговията си, няма да напусна Англия, няма повече да бъда беден; сега ще мога да изплатя дълговете си, сега ще се отърва от всичкото си платно, което се намира в складовете, и ще получа поръчки за много повече — този ден постави широка в здрава основа за моето щастие, върху която, за пръв път в живота си, ще мога да градя със сигурност.
Каролайн буквално поглъщаше думате му, стиснала ръката му в своята. Тя пое дълбоко въздух.
— Спасен сте, нали? Край на големите ви затруднения?
— Край! Вече мога да дишам. Вече мога да действувам.
— Най-сетне! О! Провидението е благосклонно. Благодарете му, Робърт.
— Благодаря наистина на Провидението.
— И аз също, заради вас!
Тя вдигна благоговеен поглед към небето.
— Сега ще мога да наема повече работници, да плащам по-добри надници, да начертая по-мъдри и по-либерални планове, да направя известно добро, да бъда по-малко егоистичен. Сега, Каролайн, мога да имам собствен дом — дом, който наистина да нарека свой и сега…
Мур не можа да довърши, тъй като дълбокият му глас секна.
— И сега — продължи той, — сега мога да помисля за женитба, сега мога да си потърся съпруга.
В тази минута не тя трябваше да говори, затова Каролайн запази мълчание.
— Ще може ли Каролайн, която хрисимо се надява да й простят, както прощава и тя — ще може ли да ми прости всички страдания, които съм й причинил, цялата тази продължителна мъка, която така безразсъдно предизвиках, болестта на тялото и душата й, за която съм виновен? Ще забрави ли това, което знае за жалките ми амбиции, за унизителните ми планове? Ще ми позволи ли да изкупя тези грехове? Ще изчака ли търпеливо да докажа, че както някога я изоставих в беда, проявих непростимо лекомислие и подло й причиних болка, така сега мога да обичам предано, да ценя безмерно и да боготворя нежно?
Ръката му все още бе в ръката на Каролайн. В отговор той почувствува нежно стискане.
— Моя ли е Каролайн?
— Ваша е.
— Ще я пазя като зеницата на окото си — знам стойността й, тя е тук, в сърцето ми. Необходимостта да имам Каролайн до себе си се е сраснала с живота ми. Нейното щастие и благополучие ще ми бъдат скъпи, отколкото кръвта, която пулсира във вените ми.
— Аз също ви обичам, Робърт, и предано ще се грижа за вас.
— Ще се грижите предано за мен? Ще се грижите предано! Все едно роза да обещае на този твърд, посивял камък, че ще го закриля от бурята! Но тя наистина ще се грижи за мен, ще го прави по свой собствен начин. Тези ръце ще бъдат нежните създателки на всяко удобство, което мога да изпитам. Зная, че съществото, което желая да направя част от себе си, ще ми донесе утеха, милосърдие, душевна чистота — неща, които аз не познавам.
Внезапно Каролайн се разтревожи и устните й започнаха да потрепват.
— Какво безпокои моята гълъбица? — попита Мур, след като тя се сгуши в прегръдките му, но после стеснително се отдръпна.
— Бедната мама! Аз съм всичко, което тя има на този свят. Нима трябва да я напусна?
— Знаете ли, аз помислих и за това. Майка ви и аз обсъдихме този проблем.
— Кажете ми вашите желания, предпочитанията ви и аз ще обмисля дали мога да ги приема. Но не съм в състояние да я напусна, дори и заради вас, не съм способна да разбия сърцето й, макар и за да притежавам вашето.
— Тя ви бе предана, когато аз ви изоставих, не е ли така? Не дойдох да ви видя, докато бяхте на легло, а тя непрестанно е бдяла над вас.
— Какво трябва да направя? Всичко друго, но не и да я напусна.