— Робърт! Нима ще изкорените горичката!
— Горичката ще е станала на дърва за огрев още преди да са изминали и пет години. Красивата дива клисура ще се превърне в полегат склон, естествената зелена тераса ще бъде павирана улица. В тъмната клисура ще има къщи, ще има къщи и по самотните склонове. Неравната камениста пътечка ще бъде равен, солиден, широк и черен като сажди път, застлан със сгурията от моята тъкачница. А моята тъкачница, Каролайн — моята тъкачница ще изпълни сегашния си двор.
— Ужасно! Ще накарате лазурния въздух над нашите хълмове да заприлича на пушеците на Стилброу.
— Ще прекарам водите на река Пактолъс през долината на Брайърфийлд.
— Хиляда пъти предпочитам поточето.
— Ще издействувам със законодателен акт да се огради общинската мера на Нанъли и да се раздели на парцели за ферми.
— Но не можете да покорите бърдото Стилброу, слава богу! Какво можете да отглеждате на Билбъри Мос? Какво може да вирее на Ръшедж?
— Каролайн, бездомните, гладуващите, безработните ще дойдат в тъкачницата от близо и далеч. Джо Скот ще им даде работа, Луис Мур, ескуайър ще им предостави жилища под наем, а мисис Джил ще им отмерва по една дажба до първия ден на заплатата им.
Тя се усмихна, взряна в лицето му.
— Какво неделно училище ще имате, Кари! Какви волни пожертвувания ще съберете! Какво седмично училище ще поделите между себе си, Шърли и мис Ейнли! Тъкачницата ще намери пари за заплатите на учител и учителка, а ескуайърът и производителят на платове ще дават угощение на всеки три месеца.
Тя мълчаливо поднесе устните си за целувка, но с щедростта й постъпиха несправедливо, тъй като й отнеха не една, а поне сто целувки.
— Смели мечти! — каза Мур, като въздъхна и се усмихна. — Но може би все пак ще съумеем да осъществим някои от тях. А междувременно вече пада роса — мисис Мур, позволете ми да ви отведа вътре на топло.
Август е. Отново бият камбани, но този път не само в Йоркшир, а из цяла Англия. Откъм Испания се чуват фанфари, чийто звук все повече се усилва — те оповестяват превземането на Саламанка. Тази нощ Брайърфийлд ще бъде празнично осветен. Днес наемателите от Фийлдхед ще обядват заедно, работниците от тъкачницата в клисурата ще бъдат събрани по същия празничен повод, а в училищата ще има голяма гощавка. Тази сутрин в църквата на Брайърфийлд бяха извършени две бракосъчетания — мистър Луис Жерар Мур, ескуайър, родом от Антверпен, се венча с Шърли, дъщеря на покойния мистър Чарлз Кейв Кийлдар от Фийлдхед, а мистър Робърт Жерар Мур, текстилец — с Каролайн, племенница на преподобния Матюсън Хелстоун, свещеник с магистърска титла и пастор на Брайърфийлд.
В първия случай церемонията бе извършена от мистър Хелстоун. Кумуваше Хайрам Йорк от Брайърмейнс. Във втория случай церемонията извърши мистър Хол, викарий на Нанъли. Сред свитата на младоженците двете най-забележителни личности бяха младите шафери Хенри Симпсън и Мартин Йорк.
Струва ми се, че предсказанията на Робърт Мур, поне отчасти, са се сбъднали. Онзи ден минах през клисурата, която казват, че някога е била зелена, усамотена и дива.
Там видях мечтите на текстилеца, въплътени в солидни камъни, тухли и сгурия — видях новия път, къщурките и градинките пред тях. Видях и една могъща тъкачница с комин, извисен към небето като Вавилонската кула. Когато се върнах у дома, разказах на старата си икономка къде съм била.