След като изпълни задълженията си на домакиня с повече притеснение, отколкото приветливост, мис Хелстоун отиде до кухнята, за да се посъветва тайно с Фани и Елайза относно чая.
— Ама че са много! — възкликна готвачката Елайза. — Днес не съм пекла, защото мислех, че хлябът ще стигне за сутринта, а сега няма начин да стигне.
— А някакви сладки? — попита младата господарка?
— Само три и един хляб. Защо тези изтънчени дами и господа не си седят по къщите, докато не ги поканят? Освен това искам да довърша и шапката си (имаше предвид бонето си).
— В такъв случай — започна Каролайн, у която критичността на положението сякаш вля допълнителна енергия. — Фани трябва да изтича до Брайърфийлд, за да купи малко кифлички и бисквити. Не се ядосвай, Елайза, нищо не можем да направим сега.
— А кои прибори за чай ще трябват?
— О, предполагам, че най-хубавите. Ще извадя сребърния сервиз. — С тези думи Каролайн изтича нагоре към килера със сервизите и веднага се върна с един чайник, каничка за сметана и захарница.
— Ще трябва ли съдът за запарката?
— Да. Приготви го колкото се може по-бързо, защото колкото по-скоро изпият чая, толкова по-скоро ще си заминат — поне така се надявам. Ех! Как ми се иска да са си заминали вече — въздъхна Каролайн на път за гостната.
«И все пак — помисли си тя, като се спря пред вратата, преди да я отвори, — ако Робърт пристигне в този момент, как всичко ще стане по-весело и приятно! Колко лека би станала задачата да забавлявам тези хора, ако той бе тук! Щеше да е интересно да го чуе човек как разговаря (макар че той никога не приказва много в компания), щеше да е интересно и да се води разговор в негово присъствие. Никак не ми се иска да слушам, когото и да е от тях, нито пък да им говоря. Какво дърдорене ще падне, когато влязат куратите и как ще ми втръсне да ги слушам! Но предполагам, че аз съм една егоистична глупачка — тези хора са почитани и с положение; без съмнение трябва да се гордея с присъствието им. Не искам да кажа, че са дотолкова добри, колкото съм аз — далеч съм от тази мисъл, — но те просто са по-различни от мен.»
Тя влезе в гостната.
В онези дни жителите на Йоркшир пиеха чая си около масата; те сядаха доста плътно около нея като коленете им изцяло се покриваха от махагона. Основно изискване бе на масата да има множество чинийки с намазани с масло филийки хляб, различни по вид и в голямо количество. Считаше се за уместно също така на подноса в средата на масата да има стъклена купичка с конфитюр от портокали. Очакваше се сред тези лакомства да има и известен брой сладкиши с извара, както и плодови пити. А пък ако имаше и чиния с тънко нарязана шунка, поръсена със стръкчета магданоз, толкова по-добре.
Елайза, готвачката на мистър Хелстоун, за щастие бе добре осъзнала задачата си на снабдител — доброто й настроение я понапусна за малко в самото начало, когато гостите нахлуха така бурно и неочаквано, но явно бодростта й се възвръщаше с работата, тъй като чаят бе своевременно поднесен, и то изискано. А на масата не липсваха нито шунка, нито плодови пити, нито портокалов конфитюр.