Чу се шум от двуколка, която влизаше в двора. След малко се появи и самият мистър Сайкс. Той бе висок мъж на около петдесет години с приятни черти, които обаче издаваха някаква мекушавост. Изглеждаше развълнуван.
— Бяха ли тук? Или си отидоха? Заловихте ли го? Всичко свърши ли вече? — попита той.
— Още не — отвърна Мур с невъзмутимо спокойствие. — Очакваме ги.
— Няма да дойдат. Наближава обед, по-добре е да се откажем. Това ще породи само лоши настроения, ще предизвика суматоха, а може да повлече след себе си и фатални последици.
— Не е необходимо да се показвате — каза Мур. — Ще ги посрещна в двора, когато дойдат. Вие си стойте тук.
— Но сигурно името ми ще трябва да се появи в съдебните протоколи, мистър Мур, а аз имам жена и семейство — жената и семейството карат човек да бъде предпазлив.
По лицето на Мур се изписа възмущение.
— Откажете се тогава, моля — каза той. — Не сте ми нужен. Нямам нищо против да действувам сам, но искам да ви кажа едно: покорството никога няма да ви осигури безопасност. Партньорът ви, Пирсън, се поддаде на съмненията си и отстъпи, въздържа се, но това не им попречи да се опитат да го застрелят в собствения му дом.
— Драги господине, пийнете малко вино с вода — препоръча му мистър Хелстоун.
Виното с вода всъщност бе джин с вода, както успя да се убеди мистър Сайкс, след като напълни цяла чаша със сместа и я погълна наведнъж — това го преобрази само за две минути, като възвърна цвета на лицето му и поне му позволи да проговори с по-храбър тон. Надявал се, заяви той, че стои достатъчно високо, за да не бъде тъпкан от простолюдието, не можел повече да понася наглостта на работниците, бил премислил всичко и решил да не жали нищо; ако пари и алкохол можели да укротят ония размирници, трябвало да се събере нужното количество; мистър Мур можел да прави каквото си ще, но той, Кристи Сайкс, щял да похарчи и последното свое пени в съда, преди да се признае за победен, щял добре да ги нареди.
— Пийнете още една чаша — покани го Мур. Мистър Сайкс нямаше нищо против. Утрото било хладно (Съгдън го бе намерил за топло преди малко) и човек трябвало да внимава по това време на годината — съвсем уместно било да глътнеш нещо, което да прогони влагата; той вече имал лека кашлица (на това място мистър Сайкс се покашля в потвърждение на думите си); нещо от този род (на това място мистър Сайкс повдигна черната бутилка) било отлично лекарство (тук той наля лечителното средство в чашата си); по правило не пиел алкохол сутрин, но благоразумието налагало необходимостта да се вземат предпазни мерки от време на време.
— Съвсем благоразумно, несъмнено. Непременно трябва да вземете тези мерки — подкани го домакинът.
След това мистър Сайкс се обърна към мистър Хелстоун, който стоеше до камината с шапка в ръка и многозначително го наблюдаваше с малките си проницателни очи.
— Вие, господине, като духовно лице — каза той, — вероятно считате за неуместно да присъствувате на място, където ще цари бъркотия и суматоха, а може би и, как да кажа, известна сериозна опасност — позволявам си да отбележа, че нервите ви не биха понесли такова нещо; вие сте миролюбив човек, господине, докато ние, индустриалците, които живеем със светските проблеми и при това в постоянно напрежение, ставаме доста войнствени. Действително мисълта за опасност възбужда у мен силен плам, който кара сърцето ми да подскача. Когато мисис Сайкс започне да изпитва страх, че домът ни ще бъде нападнат и ограбен — това чувство тя изпитва всяка вечер, — аз силно се вълнувам. Едва ли мога, господине, да ви опиша чувствата си; и действително, който и да дойде — бил той крадец или нещо друго, — сигурен съм, че бих изпитал удоволствие от това, толкова е силен духът ми.