— Ти ли си, Уилям? Как си? — попита той.
— Средна хубост, мистър Хол. А вие как сте? Ще влезете ли да си отдъхнете?
Мистър Хол, чието име вече бе споменато пред читателя (и който бе викарий на Нанъли — енорията, в която Фарън се бе родил и която бе напуснал само преди три години, за да се засели в Брайърфийлд, тъй като тук бе по-близо до тъкачницата в клисурата, където бе намерил работа), влезе вътре и след като поздрави домакинята и децата, се отпусна на един стол.
Той поде приветлив разговор за времето, което бе изтекло от заминаването на семейство Фарън от неговата енория, и за промените, които бяха настанали от тогава. Свещеникът отговори на въпросите за сестра си Маргарет, към която домакините проявиха оживен интерес. После на свой ред зададе някои въпроси най-накрая, като ги огледа през очилата си (носеше очила, защото бе късоглед) голата стая и изпитите бледи лица на своите слушатели, които го бяха наобиколили — децата се бяха струпали около коленете му, майка им и баща им бяха застанали пред него, — внезапно попита: А вие как сте? Как я карате?
Трябва да се отбележи, че мистър Хол, макар да бе високообразован човек, не само говореше със силен северняшки акцент, но често пъти си служеше с изрази, характерни за тази част на страната.
— Бедно — каза Уилям. — Всички сме без работа. Продадох вече повечето от покъщнината, както и сам можете да видите. А какво ще правим по-нататък, един бог знае.
— Да не би мистър Мур да те е уволнил?
— Уволни всички ни. А пък мнението ми за него вече е такова, че си мисля тъй — дори още утре да ме наеме отново, не бих отишъл да му работя.
— Не ти е присъщо да говориш тъй, Уилям.
— Знам, но сигурно ставам друг и за самия себе си — чувствувам, че се променям. Нямаше да се притеснявам, ако жена ми и децата имаха какво да ядат, но те гладуват, изпосталели са…
— Да, момчето ми, но и ти си на същия хал, сам го виждам. Тежки времена настанаха — накъдето и да се обърна, виждам само страдание. Седни, Уилям, седни и ти, Грейс, седнете да си поговорим.
И за да си поговорят по-добре, мистър Хол взе най-малкото от децата на коляното си, а ръката си сложи върху главата на следващото. Но когато тези дребосъци започнаха да го занимават с приказките си, той им направи знак да мълчат. След това насочи замисления си поглед към решетката на камината, където шепата въглени едва мъждукаха.
— Тъжни времена! — каза той. — Не отминават бързо. Такава е волята божия и тя ще пребъде. Но ни подлага на големи изпитания.
След това отново се замисли.
— Нямаш никакви пари, Уилям, а нямаш и нищо, което да продадеш, така ли?
— Не. Продадох един шкаф, часовника, махагоновата масичка и хубавия порцеланов сервиз за чай, който жена ми донесе като зестра, когато се венчахме.
— А ако някой ти заеме няколко лири, ще можеш ли добре да ги оползотвориш? Ще можеш ли да се захванеш с нещо друго, с някоя нова работа?
Фарън замълча, но жена му бързо отговори:
— Да, сигурна съм, че ще може; нашият Уилям е много способен. Ако разполагаше с две или три лири, би могъл да започне малко търговия.
— Ще можеш ли, Уилям?
— Ако е угодно на бога — отвърна бавно Уилям ще мога да закупя малко стока, малко ширити, малко конци и разни други неща, дето се търсят, и в началото мога да се заловя с разносна търговия.
— А вие знаете, господине — намеси се Грейс, — че Уилям нито пие, нито е мързелив, нито пък ще пропилее нещо ей така. Той ми е съпруг и не трябва да го хваля, но мога да заявя, че в цяла Англия няма по-трезвен и по-честен мъж от него.
— Ще поговоря тогава с един-двама от моите приятели и мисля, че мога да му обещая пет лири след няколко дни — в заем, разбира се, а не като подарък. Той ще трябва да ги върне.
— Разбирам, господине. Съгласен съм.
— А междувременно ето ти няколко шилинга, Грейс, за да има какво да ври на огъня, докато се оправите. А сега, деца, наредете се и кажете катехизиса, докато майка ви отиде да ви купи нещо за ядене, тъй като днес май не сте яли достатъчно. Започни ти, Бен. Как ти е името?
Мистър Хол остана, докато се върне Грейс. Веднага след това си тръгна, като стисна ръцете на Фарън и жена му. На самия праг им каза няколко кратки, но много искрени слова, изпълнени с религиозна утеха и съвети. Най-накрая с взаимно «Бог да ви благослови, господине!» и «Бог да ви благослови, приятели мои!» те се разделиха.