В сумрака на безлунната, макар и звездна нощ живо блещукаха светлините на прозорците, които съвсем не навяваха мрачни мисли за самота, нито дори за тишина. Брайърмейнс бе близо до пътя. Това бе доста стар дом построен още преди да прокарат този път, а в годините, когато една виеща се в гората пътека представляваше единственият начин да се стигне до това място. Брайърфийлд бе само на една миля от тук — от тази посока долиташе глъчка, а и отблясъците му лесно можеха да се видят. «Брайърчапъл» един просторен и новоизлюпен методистки храм на бога се издигаше на стотина крачки оттук; и тъй като дори и сега в него се извършваше богослужение, светлините от прозорците му хвърляха ярки отблясъци върху пътя, докато един химн от най-необичайно естество, който би накарал всеки истински квакер да почувствува неудържимо желание за танц, будеше ехото от всички краища на околността. Само някои откъслечни думи се чуваха по-отчетливо — ето два примера от текстовете на две различни мелодии, защото певците преминаваха от химн на химн и от мелодия на мелодия със завидна лекота и размах.
Последва звънка молитва, придружена от страховити стенания. Един вик «Намерих свободата!» и цял хор «Доуд на Бил намери свободата!» отекнаха откъм църквата, а след това подеха всички гърла на събраното там множество:
След нов и по-продължителен интервал, изпълнен с викове, писъци, подмятания, френетични възгласи и агонизиращи пъшкания, последваха още стихове, които сякаш дойдоха като капак на целия шум и плам:
(Тук ужасният рев, с който бяха изпети последните няколко стиха, би разстроил слуха на всеки нормален човек.)
Покривът на параклиса не се срути, което само можеше да послужи като доказателство за майсторството на строителите му.
Но ако божият храм кипеше от живот, то същото можеше да се каже и за Брайърмейнс, макар че този дом определено се радваше на една по-умерена степен на жизненост в сравнение с храма. Някои от прозорците му също светеха — по-ниските гледаха към моравата, а пердетата закриваха вътрешността, като отчасти потулваха светлината на свещите, но не успяваха да заглушат звуците на гласове и смях. Ние сме удостоени с привилегията да влезем през парадния вход и да проникнем в това домашно светилище.
Не присъствието на външни лица прави жилището на мистър Йорк така оживено, тъй като тук няма никой, освен членовете на семейството му, а те са събрани в най-отдалечената стая вдясно — задната всекидневна.
Това е стаята, в която семейството обикновено се събира вечер. На дневна светлина може да се види, че прозорците са от разноцветно стъкло — преобладаващите тонове са пурпур и кехлибар и ограждат в средата по един медальон в по-пастелни цветове: първият представлява почтеният лик на Уилям Шекспир, а вторият спокойното лице на Джон Милтън. По стените са окачени няколко пейзажа от Канада — зелени гори и сини реки и езера, а сред тях сияе едно нощно изригване на Везувий; пламъците му ярко тлеят на фона на хладната пяна, синевата на водопадите и смрачените дебри на горите.