Марк е хубаво момче и притежава най-правилните черти в семейството. Той е изключително спокоен, има проницателна усмивка и може да изрича най-сурови и нараняващи думи с най-кроткия тон на света. Въпреки спокойствието челото му издава упоритост и напомня, че тихите води невинаги са най-безопасни. Освен това той е твърде неподвижен и флегматичен, за да е щастлив. Животът никога няма да донесе много радост на Марк — когато стане на двадесет и пет години, той ще се чуди защо хората се смеят и всички, които изглеждат весели, ще смята за глупаци. Поезията няма да съществува за Марк нито в литературата, нито в живота; най-добрите й излияния ще му звучат само като декларации и бъркотия, а ентусиазмът ще буди у него отвращение и презрение. Марк не ще има младост — докато е все още млад на години, сърцето му ще бъде на възрастен човек. В момента тялото му е на четиринадесет години, а душата му е вече на тридесет.
Мартин, най-младият от тримата, притежава по-друга природа. Неговият живот може да бъде или да не бъде кратък, но със сигурност ще бъде чудесен — Мартин ще премине през всички негови илюзии, полуповярвал в тях, ще им се наслади напълно, а сетне ще ги отмине. Това момче не се откроява с някаква красота — поне не може да се сравнява с братята си в това отношение; той е с най-обикновена външност, но се е потулил в собствената си обвивка, която ще носи докъм двадесетата си година; след това ще се отърси от нея и в този период ще приеме образа на привлекателен момък. До тази възраст ще притежава недодялани обноски може би и непретенциозни дрехи; но какавидата ще запази способността си да се превърне в пеперуда и тази промяна ще настане с настъпването на необходимия за нея сезон. За известен период Мартин ще бъде суетен като истинско конте, ще копнее за удоволствия и за възхищение, но също така ще жадува и за знания. Ще иска да има всичко, което светът може да му даде от градината на удоволствията и градината на познанието. Вероятно ще черпи с пълни шепи от всяка, а когато задоволи жаждата си — тогава какво? Не зная. Мартин може да стане забележителен човек, но дали това ще се сбъдне, или не, никой пророк не е в състояние да предскаже — лъчът на никакво прозрение не пада върху тази загадка.
Ако разгледаме семейството на мистър Йорк в съвкупност, ще видим, че в тези шест млади глави има толкова умствена мощ, толкова оригиналност, толкова много активна енергия, че поделени между половин дузина обикновени деца, биха дали на всяко едно доста повече от средния разум и умствени способности. Мистър Йорк знае това и се гордее с домочадието си. Тук-там сред хълмовете и бърдата на Йоркшир се срещат такива семейства — необикновени, изпълнени с жизненост и енергия, с пълнокръвни жили и пълноценен ум, малко необуздани в гордата си сила и непоклатими в първичната си мощ; на тях им липсват изисканост, деликатност и покорство, но пък са здрави, волни и жизнени като орлите по скалите или жребеца в степта.
На вратата на стаята леко се почука. Момчетата вдигаха толкова шум с играта си, а освен това малката Джеси така сладко пееше една шотландска песен на баща си, който много обичаше шотландски и италиански песни и бе научил дъщеря си на някои от най-хубавите, че никой не бе чул звънеца на външната врата.
— Влез — каза мисис Йорк със своя преднамерено сподавен и сериозен глас, който винаги придобиваше някакво мрачно, подобаващо за погребение звучене, макар че тя най-често използуваше този тон, за да нареди да направят пудинг в кухнята, да напомни на момчетата да си закачат шапките в коридора или да подкани момичетата към ръкоделието им. — Влез!
И в стаята се появи Робърт Мур.
Обичайната сериозност на Мур, както и въздържателските му навици (никога сандъкът със спиртните напитки не се качваше горе, когато той идваше вечер на гости) го бяха представили дотолкова добре в очите на мисис Йорк, че тя все още не го бе превърнала в обект на укоризнена престрелка между себе си и своя съпруг; все още не бе решила, че той е обременен от някаква тайна, която го възпира да се ожени, или пък че е вълк в агнешка кожа — открития, които бе направила наскоро след женитбата си по отношение на повечето от незадомените приятели на мъжа си и които доведоха до съответното изключване на тези личности от състава на гостите около трапезата й: за тази част от поведението й наистина можеше да се каже, че притежава своите справедливи и разумни, както и своите сурови страни.