— Една дама, която не познавам, защото никога не е идвала у нас, макар да я виждам всяка неделя на църква! Тя сяда на пейката до амвона. Обикновено гледам към нея, а не в молитвеника си, защото прилича на една картина в нашата трапезария, където една жена държи гълъб в ръка; поне очите и са като на жената от картината, а също и носът; той е правилен и някак си прави цялото й лице да изглежда чисто и хубаво.
— И ти не я познаваш! — възкликна Джеси с безкрайна изненада в гласа. — Защо ли всъщност се учудвам! Мистър Мур, често се питам в какъв ли свят живее моята сестра; сигурна съм, че не прекарва цялото си време на този свят — човек постоянно открива, че не знае нищо за такива дреболии, които са известни на всеки. Като си помисля, че всяка неделя се отправя към църквата със сериозен вид, а там по време на цялата служба не отделя очи от една определена личност, без нито веднъж да я попита за името й! Това е Каролайн, племенницата на пастора — сега си спомних всичко.
Мис Хелстоун доста се ядоса на Ан Пирсън и каза:
«Робърт Мур не е нито превзет, нито сантиментален; съвсем погрешно съдите за характера му или по-скоро никоя от вас не знае нищичко за него.» А сега да ви кажа ли как изглежда тя? Мога много по-добре от Роуз да описвам как изглеждат хората и как са облечени.
— Да чуем.
— Тя е приятна и красива; има прекрасна бяла шия и дълги меки къдри, които падат свободно, а цветът им е кестеняв, но не тъмен; говори тихо, с ясен глас; движи се леко и безшумно, често ходи с една сива копринена рокля; много е спретната — роклите й, обувките й, ръкавиците й, всичко й седи като излято. Според мен тя е истинска дама и когато порасна, искам да приличам на нея. Ще ви подхождам ли, ако бъда като нея? Наистина ли ще се ожените за мен?
Мур погали Джеси по косите — за секунда той изглеждаше така, сякаш искаше да я притегли към гърдите си, но вместо това я побутна малко по-далеч от себе си.
— Значи не ме искате? Отблъсквате ме, така ли?
— Но как, Джеси, та вие не мислите за мен — никога не сте навестявали моя дом.
— Защото не ме каните.
Тук мистър Мур отправи покана и към двете момичета да го посетят на следващия ден и обеща да им купи подаръци, тъй като щеше да ходи в Стилброу рано сутринта; той отказа да им съобщи какви ще са подаръците, а им заръча да дойдат в дома му и да ги видят сами. Джеси се готвеше да отвърне нещо, когато едно от момчетата неочаквано се намеси.
— Знам я тази мис Хелстоун, за която всички толкова много говорите — тя е грозна. Мразя я! Мразя всички жени! Чудя се за какво ли са били създадени.
— Мартин! — каза баща му, тъй като това беше Мартин. В отговор момчето извърна към стола на баща си младото си скептично лице, върху което бяха изписани полушеговитост и полунепокорство. — Мартин, момчето ми, ти си само един наперен хлапак; някой ден ще станеш нечувано конте, но не се отказвай от тези свои твърдения; Виж, ще запиша думите ти в бележника си. (Баща му извади един бележник с кожена подвързия и написа нещо в него така, че всички да забележат действията му.)] След десет години, Мартин, ако и двамата сме живи дотогава, ще ти припомня тези слова.
— И тогава ще твърдя същото — винаги ще мразя жените; те са толкова престорени, за нищо друго не мислят, освен да се кипрят с нови дрехи и да се въртят около теб, за да им се възхищаваш. Никога няма да се оженя, ще си остана ерген.
— Така, момчето ми! Добре! Хестър (той се обърна към съпругата си), когато бях на годините му, бях същият като него — истински противник на брака. И какво стана? На двадесет и три години — тогава скитах из Франция, Италия и един бог знае още къде! — всяка вечер, преди да си легна, си навивах косата, носех халка на ухото си и щях да си сложа и на носа, ако модата го изискваше. И всичко това, за да придобия чар и да бъда харесван от жените. И с Мартин ще стане същото.
— Така ли? Никога. Аз съм по-умен. Какъв палячо сте били, татко! А за дрехите се заклевам, че никога няма да сложа нещо по-контешко от това, с което ме виждате в момента. Мистър Мур, винаги ходя в синьо от главата до петите, а другиго ми се смеят и в училище ме наричат «моряка». Аз пък им се надсмивам още повече и им казвам, че са свраки и папагали, защото саката им са в един цвят, жилетките — в друг, а панталоните — в трети. Винаги ще нося дрехи в синьо и само в синьо — според мен е недостойно човек да се облича в шарени дрехи.
— Само след десет години, Мартин, нито един шивач не ще разполага с онзи разнообразен избор на цветове, който вкусът ти ще изисква; нито един парфюмериен магазин не ще може да предложи достатъчно изискани есенции за придирчивото ти обоняние.