— Имате ли свободно място за един добър работник? — попита Мур.
— Глупав въпрос в днешно време, когато знаете, че всеки господар има много добри работници, на които не може да осигури работа.
— Ще ви бъда много задължен, ако имате възможност да приемете този човек.
— Не мога да наемам повече хора, момчето ми, за да угодя на цяла Англия.
— Въпросът не се свежда до това. Трябва на всяка цена да му намеря работа.
— Кой е той?
— Уилям Фарън.
— Познавам Уилям, почтен човек е.
— От три месеца е без работа, а има голямо семейство; ако той не работи, нямат от какво да преживяват; беше в делегацията от тъкачи, които дойдоха тази сутрин при мен да се оплакват и да ме заплашват. Уилям не ме заплаши, а само ме помоли да им дам още малко време, като въвеждам промените си по-бавно. Знаете, че не мога да си го позволя — както съм разпънат на всички страни, нямам друг път, освен напред. Бях решил, че е само губене на време да се пазаря с тях. Отпратих ги, след като задържах един разбойник, който се намираше в техните редици и който, надявам се, ще бъде изселен — той понякога изнася проповеди в методисткия параклис.
— Да не е Моузес Бараклъф?
— Да.
— Задържахте го, така ли? Браво! Много умно — сега от едни нехранимайко ще направите мъченик.
— Постъпих правилно. С две думи, решил съм да намеря работа за Фарън и разчитам на вас за помощ.
— Бива си ви, няма що! — възкликна мистър Йорк. — Какво ви кара да разчитате, че тъкмо аз ще взема на работа уволнените от вас хора? Какво знам за вашите Фаръновци и Уилямовци? Чувал съм, че бил почтен човек, но нима аз трябва да храня всички почтени люде в Йоркшир? Ще кажете, че това едва ли ще ме озори много; но много или малко — тази няма да я бъде.
— Хайде, мистър Йорк, какво можете да му предложите?
— Да му предложа! Ще ме накарате да прибягна до изрази, които обикновено не употребявам. По-добре си вървете — ето я вратата, тръгвайте.
Мур седна на един от столовете в коридора.
— Не можете да му дадете работа в тъкачницата — добре; но имате земя, дайте му да работи нещо на нея, мистър Йорк.
— Боб, мислех, че пет пари не давате за нашите «прости селяни». Не мога да възприема промяната у вас.
— А аз мога — човекът ми каза верни и разумни неща. Отговорих му троснато, както сторих и с другите, които дърдореха глупости. В онзи момент не бях в състояние да правя каквито и да е преценки — външният му вид показваше през какво е преминал напоследък по-красноречиво, отколкото разказът му. Но какъв е смисълът да обяснявам? Дайте му работа.
— Дайте му вие. Ако сте се заели сериозно с това, постегнете колана си с още една дупка.
— Ако съществуваше такава дупка, бих я използувал, дори и да се пропука нещо; но тази сутрин получих писма, които съвсем недвусмислено определят положението ми, а то е почти на ръба на пропастта. Във всеки случай чуждестранните пазари за стоката ми са заситени. Ако нещо не се промени, ако не се появи лъч надежда за мир, ако не бъдат отменени поне Извънредните разпоредби, така че да се открие пазар на запад — дотогава няма да мога да си поема глътка въздух. Погледът ми не съзира никаква светлинка, сякаш съм зазидан в някаква скала; затова да се преструвам, че мога да предложа на един човек хляб, би означавало да извърша нечестно дело.
— Хайде, елате да пообиколим отпред, тази нощ има звезди — каза мистър Йорк.
Двамата излязоха навън, затвориха входната врата след себе си и рамо до рамо закрачиха напред-назад по покритата със скреж каменна настилка.
— Нека още сега да решим за Фарън — настоя Мур. — Имате големи овощни градини около тъкачницата си, а той е добър градинар — дайте му работа там.
— Добре, тъй да бъде. Утре ще пратя да го повикат и ще видим. Е, момчето ми, май нещо сте разтревожен за състоянието на работите си, а?
— Да, втори провал, който мога да отложа, но не виждам как окончателно да предотвратя и който съвсем ще опетни името Мур; вие сте свидетел, че имах искреното намерение да изплатя всички дългове и да възстановя старата фирма в предишния й вид.
— Нужен ви е капитал, това е всичко.
— Да, но със същия успех може да се каже, че глътка въздух е всичко, от което един мъртвец има нужда, за да оживее.