Мур воюваше за нея така разпалено, че не след дълго достигна до дълбок разрив със стария си приятел и консерватор — пастора. Те се скараха на една сбирка, а впоследствие си размениха по няколко остри писма по страниците на вестниците. Мистър Хелстоун обяви Мур за якобинец, престана да се вижда с него дори не му говореше, когато се срещнеха; същевременно даде на племенницата си да разбере, че връзките й с дома на Мур трябва да бъдат прекратени за известно време и тя да се откаже от уроците си по френски. Този език, отбеляза той, бил в най-добрия случай неприличен и лекомислен, както и повечето произведения, написани на него, били неприлични и лекомислени, а идеите им били изключително вредни за слабите женски умове. Чудел се (допълни пасторът) кой е бил непрокопсаникът, въвел модата жените да изучават френски — едва ли можело да се измисли нещо по-неподходящо; това било все едно да храниш рахитично дете с тебешир и чиста водица; Каролайн трябвало да се откаже от този език, да се откаже и от братовчедите си — те били опасни хора.
Мистър Хелстоун съвсем определено очакваше съпротива срещу тази своя заповед под формата на сълзи. Той рядко си блъскаше главата над постъпките на Каролайн, но в ума му се въртеше смътната мисъл, че на нея и е приятно да посещава дома на братовчедите си; подозираше също така, че на племенницата му се нрави появата на Робърт Мур в техния дом, когато наминаваше от време на време. Старият разбойник бе забелязал, че когато Малоун се отбиваше някоя вечер, за да засвидетелствува уважение и да прояви чар, като пощипваше ушите на една попрестаряла черна котка, която обикновено споделяше възглавничката с нозете на мис Хелстоун, или пък грабваше някоя ловджийска пушка и започваше да гърми с нея по вратата на един навес за сечива в градината, докато светлината на деня все още не се бе стопила и позволяваше да се забележи тази възголяма мишена — междувременно той оставяше вратите на коридора и всекидневната широко отворени в студа, за да може да притичва вътре и вън и да съобщава за неуспехите или попаденията си с шумна грубоватост, — та пасторът бе забелязал, че при подобни занимателни обстоятелства Каролайн обикновено изчезваше, като безшумно се изнизваше на горния етаж и там се криеше от погледа на всички, докато не я извикаха долу за вечеря. От друга страна, когато Робърт Мур бе на гости, той не изтръгваше признаци на живот от котката, не й правеше нищо, освен понякога да я примами от възглавничката на коляното си и да я остави там да си мърка или да й позволи да се покатери на рамото му и да отрие глава с бузата му; по време на гостуването му не се разнасяха оглушителни пушечни трясъци, не се усещаше парфюмът на серните барутни изпарения, не се вдигаше шум, нито пък гърмяха хвалби — въпреки всичко това обаче Каролайн седеше в стаята и, изглежда, намираше необяснимо удоволствие в нашиването на игленици за еврейската кошница и в плетенето на чорапи за нейната посестрима — мисионерската кошница.
Тя мълчеше през повечето време и Робърт й обръщаше малко внимание, като рядко насочваше разговора към нея; но мистър Хелстоун съвсем не бе от ония възрастни джентълмени, които можеха лесно да бъдат измамени, дори напротив — той неотклонно бе на своя пост и ги наблюдаваше, когато си пожелаваха лека нощ, а веднъж, само веднъж, бе видял как погледите им се срещат. Има хора, които биха изпитали удоволствие от подобен уловен поглед, тъй като в него няма нищо лошо, напротив — той излъчва радост. Това в никакъв случай не бе поглед, издаващ някакъв взаимен заговор, тъй като между двамата нямаше общи любовни тайни — следователно той не бе помрачен от лукавство и притворство; само очите на мистър Мур вперени в тези на Каролайн, бяха открили, че нейните очи са чисти и нежни, а очите на Каролайн, срещнали тези на мистър Мур, признаха, че неговите очи са мъжествени и търсещи — всеки от тях бе усетил очарованието по свой собствен начин. Мур леко се бе усмихнал, а Каролайн също тъй леко бе поруменяла. Мистър Хелстоун би могъл да ги нахока още на самото място — те го бяха раздразнили. Защо? Невъзможно бе да се отговори. Ако някой го бе попитал какво заслужава Мур в онзи миг, той би отвърнал: «Камшик»; ако го бяха попитали същото за Каролайн, той би й присъдил една плесница; ако бе последвал въпрос относно причината за подобни наказания, той би вдигнал цял бунт срещу любовта и би заявил, че няма да търпи подобни глупости под собствения си покрив.