Да бъдеш фиксиран от погледа на мис Ман, съвсем не бе обикновено изпитание. Робърт Мур го бе преживял веднъж и никога нямаше да забрави случилото се. Той бе сметнал, че това е поглед, способен на всичко онова, което бе по силите на Горгона Медуза, и изрази съмнение дали след тази беда кожата на лицето му се е запазила такава, каквато си е била преди, и дали тъканта й не се е вкаменила. Погледът бе оказал такова въздействие върху него, че го бе прогонил незабавно от дома му; беше го отпратил направо до дома на пастора, където той се появи пред Каролайн с много странно изражение на лицето и я удиви, като пожела топъл роднински поздрав, за да заличи злото, което му бе сторено.
Несъмнено погледът на мис Ман, една представителка на нежния пол, бе много страховит: очите й бяха изскочили напред — виждаше се по-голямата част от бялото им — и гледаха така втренчено, така немигащо в теб, сякаш бяха някакви топки от стомана, запоени в главата й; а когато, все още вперила поглед в теб, започваше да говори със своя неописуемо сух и монотонен глас — глас без извивки или интонации, — тогава човек се чувствуваше така, сякаш някой мрачен образ на зъл дух се обръщаше към него. Но това бе само плод на въображението, нещо, което оставаше на повърхността. Сатанинската мрачност на мис Ман рядко отиваше по-далеч от ангелската сладост на стотици красавици. Тя бе една съвършено почтена и съвестна жена, която навремето бе изпълнявала такива задължения, от чиито сурови изпитания множество феи в човешки образ с очи на газели, копринени къдри и сребърни гласове биха се отдръпнали в ужас — бе преживяла многобройни и продължителни сцени на страдание, бе проявила непоколебимо себеотрицание, бе жертвувала време, средства и здраве за тези, които и се бяха отплащали само с неблагодарност, и сега нейният главен, почти единствен недостатък беше, че проявяваше критичност към околните.
А тя бе наистина критична. Каролайн не бе седяла и пет минути, когато нейната домакиня, която все още я държеше под магията на този страшен горгоновски поглед, започна да дере живи някои от семействата в околността. Тя се зае с тази работа по един особено хладнокръвен и методичен начин, подобно на хирург, който упражнява скалпела си върху някакъв безжизнен обект, без много да подбира; трудно й бе да каже за някого, че е добър човек, и направи безпристрастна дисекция на всичките си познати. Ако от време на време нейната слушателка си позволяваше да пророни по някое оправдателно слово, мис Ман го подминаваше с презрение. И все пак, макар и безжалостна в анатомията на морала, клюките не бяха нейното амплоа — никога не разпространяваше злонамерени или хапливи клевети; нейните недостатъци се кореняха не толкова в сърцето й, колкото в характера й.
Днес Каролайн откри това за пръв път; и принудена да съжалява за различните несправедливи оценки, които неведнъж бе правила по отношение на старата мома с несговорчив нрав, тя започна да й говори по-меко, не със съчувствени думи, но със съчувствен тон. Каролайн видя самотата на своята домакиня в нова светлина; това важеше и за нейната непривлекателност — анемичната бледност на лицето й и дълбоките бръчки по него. Девойката изпитваше съжаление към самотната и измъчена жена; нейното изражение говореше за чувствата и в момента — един пленителен лик е най-пленителен тогава, когато трогнатото сърце му вдъхне състрадателна нежност. Мис Ман, съзряла такъв един лик пред себе си, бе трогната на свой ред — тя показа, че бе усетила този тъй неочакван интерес към собствената си личност, която досега се бе натъквала само на студенина и подигравки, като отвърна с искреност. Обикновено не се отпускаше да говори за собствените си работи, тъй като никой не желаеше да я изслуша, но днес направи това и довереницата й проля сълзи, слушайки разказа и, защото тя разказваше за жестоки, мъчителни и продължителни страдания. Да, мис Ман приличаше на жив труп; да, тя бе мрачна и никога не се усмихваше; да, тя се стремеше да избягва вълненията, воюваше за своето спокойствие и желаеше да го задържи! След като узна всичко, Каролайн призна, че човек трябва по-скоро да се възхищава на душевната сила на мис Ман, отколкото да я обвинява за нейната навъсеност. Читателю! Когато съзреш нечий лик, за чието постоянно униние и тъга не можеш да намериш обяснение, чиято неизменна прилика с някой тъмен облак те дразни с явната си безпричинност, бъди сигурен, че там някъде има рана; рана, която съвсем не е толкова плитка, макар и да е скрита.