— Така ли? Да не би това да е Робърт?
— Именно той.
— Прекрасен човек! — ентусиазирано изрече Шърли, а очите и грейнаха.
— Нима не е така? Нима той не притежава прекрасни очи и благородни черти, ясно и възвишено чело?
— Абсолютно вярно, Каролайн. Дано бог го благослови! Той е хубав и добър.
— Сигурна бях, че ще забележите това. Още когато за пръв път погледнах лицето ви, разбрах, че това ще стане.
— Имах добро отношение към него още преди да го срещна. Когато го видях, той ми се понрави, а сега съм във възторг от него. Красотата си има свое собствено очарование. Каролайн, когато обаче е съчетана с доброта, очарованието е много по-силно.
— А когато към тях добавите и ум, Шърли?
— Кой би могъл да устои?
— Спомнете си за моя чичо, за мисис Прайър, мисис Йорк и мис Ман.
— Не искам да си спомням за никого! Той е благороден човек. Казвам ви — когато такива като него са добри, те са венци на творението, те са синове на Създателя и най-малката искра от Неговия дух ги издига почти над смъртните. Без съмнение добрият, красив и велик мъж стои в началото на Сътворението.
— Над нас?
— Противна ми е мисълта да му оспорвам царската корона. Нима лявата ми ръка ще започне да спори с дясната за първенство? Нима сърцето ми ще спори с пулса ми? Нима вените ми ще ревнуват кръвта, която ги изпълва?
— Мъжете и жените, всички съпрузи се карат ужасно помежду си, Шърли.
— Нещастници! Нещастни, клети, паднали създания! Бог ги е сътворил за друга съдба, за други чувства.
— Но ние равни ли сме на мъжете, или не?
— Нищо не може да ме направи по-щастлива от срещата ми с този, който стои по-високо от мен, този, който ще ме накара да почувствувам истински, че той стои над мен.
— Срещали ли сте го някога?
— С радост бих го срещнала по всяко време — колкото е по-извисен от мен, толкова по-добре; унизително е да се навеждаш, а да впериш поглед нагоре, е славно нещо. Това, което ме тревожи, е, че когато се опитвам да се възхищавам, се обърквам, а когато съм настроена религиозно, има само лъжливи богове за почитане. Не искам да бъда езичница.
— Мис Кийлдар, ще влезете ли? Намираме се точно пред дома ми.
— Днес не. Но утре ще дойда да ви взема, за да прекарате вечерта с мен. Каролайн Хелстоун, ако вие сте това, което в момента ми се струва, че сте, тогава ние ще си подхождаме. Никога преди не съм успявала да разговарям с една млада дама тъй, както разговарях с вас тази сутрин. Целунете ме — и довиждане.
Мисис Прайър бе също така предразположена да задълбочи познанството си с Каролайн, както и Шърли. Тя, която избягваше всякакви посещения, един ден се появи в дома на пастора. Дойде следобед, когато се бе случило така, че пасторът отсъствуваше. Денят беше доста задушен; горещината я беше зачервила, а и тя бе допълнително смутена от обстоятелството, че влиза в чужд дом. Личеше си, че притежава навиците на затворен и саможив човек. Когато мис Хелстоун се присъедини към нея в гостната, тя забеляза, че гостенката й бе седнала на дивана, като потръпваше и си вееше с кърпичката, борейки се вероятно с някакво нервно безпокойство, което сякаш заплашваше да се превърне в истерия.
Каролайн малко се позачуди от подобна липса на самоконтрол у човек на такава възраст, а също и от липсата на физическа издръжливост у жена, която изглеждаше съвсем здрава. Мисис Прайър побърза да изтъкне умората от разходката, горещото време и тъй нататък, като причини за моментното си неразположение. И докато тя отново и отново изброяваше причините за отпадналостта си по-скоро припряно, отколкото ясно, Каролайн внимателно се постара да й помогне да се съвземе, като разтвори шала и свали бонето й. Внимание от подобен характер мисис Прайър не би приела от всеки — по принцип тя се отдръпваше от всяко докосване или прекалена близост с някаква смесица от смущение и хладина, които съвсем не бяха насърчителни за този, който предлагаше помощта си. Но към малката и лека ръка на мис Хелстоун тя се отнесе хрисимо и дори видимо се успокои от допира й. След няколко минути престана да потреперва, замълча и някак притихна.
Когато възстанови нормалното си състояние, мисис Прайър започна разговор на обикновени теми. В по-разнородна компания тя рядко вземаше думата; когато пък се налагаше да говори, правеше това с напрегнатост и често пъти не особено добре; затова пък в диалози се проявяваше като добър събеседник — езикът й, винаги малко официален, бе добре подбран, чувствата й бяха сдържани, а изказванията й — разнообразни и достоверни. Каролайн я слушаше с много по-голямо удоволствие, отколкото бе очаквала.