— Преди да е изтекла седмицата, ваша светлост.
Тя кимна и за своя изненада видях, че устата трепна, сякаш щеше да се разплаче.
— Трябва ли да заминеш, Хана? — попита тя със слаб глас.
— Да — казах. — Той е болен, има треска. Трябва да отида при него.
Тя се извърна и бръсна очи с опакото на ръката си.
— Мили Боже, слаба съм като дете, което губи бавачката си!
— Какво става? — попитах. Никога не я бях виждала така унила. Бях я виждала подпухнала и болна на легло, и все пак дори тогава бях виждала как очите й блестят от остроумно лукавство. — Какво има?
— Смразена съм от страх до мозъка на костите — каза Елизабет. — Казвам ти, Хана, ако страхът е студ и тъмнина, то все едно че живея в руските степи. Никой не идва при мен, освен за да ме разпитва, никой не ме докосва, освен за да ме настани на стола за разпит. Никой не ми се усмихва, взират се в мен, сякаш искат да видят сърцето ми. Единствените ми приятели в целия свят са изпратени в изгнание, хвърлени в тъмница или обезглавени. Аз съм само на двайсет години, а съм напълно сама. Аз съм само една млада жена, и въпреки това не мога да разчитам на ничия любов и грижа. Никой не се приближава до мен, освен Кат и ти, а сега ти ми казваш, че заминаваш.
— Трябва да видя баща си — казах. — Но ще се върна веднага щом състоянието му се подобри.
Когато се обърна към мен, тя не беше непоколебимата принцеса, мразената протестантска неприятелка на този страстно католически двор. Лицето, което обърна към мен, беше лице на млада жена, сама, без майка и баща, без приятели. Млада жена, опитваща се да намери смелостта да посрещне смъртта, която трябваше да дойде скоро.
— Ще се върнеш при мен, нали, Хана? Свикнах с теб. А около себе си нямам никого, освен теб и Кат. Моля те за това като приятелка, не като принцеса. Ще се върнеш, нали?
— Да — обещах. Поех ръката й. Не беше преувеличила с думите, че изпитва студ: беше толкова ледена, сякаш вече беше мъртва. — Кълна се, че ще се върна.
Хладните й влажни пръсти стиснаха моите в отговор.
— Навярно ще ме помислиш за страхливка — каза тя. — Но кълна ти се, Хана, че не мога да запазя смелостта си без приятелско лице до мен. А мисля, че скоро ще имам нужда от цялата смелост, която мога да събера. Върни се при мен, моля те. Върни се бързо.
Магазинът на баща ми беше затворен, макар да беше едва рано следобед. Ускорих крачка, когато свърнах надолу по улицата, и за първи път почувствах как страх сграбчва сърцето ми при мисълта, че и той е смъртен човек, точно както Робърт Дъдли, и че никой от нас не може да каже колко дълго ще живеем.
Даниел залостваше последния от капаците и се обърна при звука на бързите ми стъпки.
— Добре е, че си тук — каза той кратко. — Ела вътре.
Сложих длан върху ръката му:
— Много ли е болен, Даниел?
Той покри за миг ръката ми със своята.
— Ела вътре.
Влязох в магазина. Книгите бяха разчистени от тезгяха, в стаята с печатарската преса цареше тишина. Качих се по паянтовите стълби в задната част на магазина и погледнах към малкото ниско легло в ъгъла на стаята, боейки се, че ще го видя там, твърде болен, за да се изправи.
Леглото бе затрупано с книжа и малка купчина дрехи. Баща ми стоеше пред него. Веднага разпознах признаците — опаковаше багаж за дълго пътуване.
— О, не — казах.
Баща ми се обърна към мен:
— Време е да вървим — каза той. — Позволиха ли ти да заминеш за седмица?
— Да — казах. — Но очакват да се върна. Дотичах тук, обзета от ужас, че си болен.
— Това ни дава една седмица — каза той, без да обръща внимание на оплакването ми. — Повече от достатъчно време да стигнем до Франция.
— Не отново — казах рязко. — Каза, че ще останем в Англия.
— Не е безопасно — настоя Даниел, като влезе в стаята зад гърба ми. — Женитбата на кралицата ще се състои, и принц Филип Испански ще въведе Инквизицията. Бесилките вече са издигнати по уличните ъгли, а във всяко село има доносник. Не можем да останем тук.
— Ти каза, че ще бъдем англичани — умолително се обърнах зад него към баща ми. — А бесилките са за предателите, не за еретиците.
— Днес тя ще беси предатели, а утре — еретици — каза Даниел твърдо. — Открила е, че единственият начин да си осигури безопасност на трона е чрез кръв. Тя екзекутира собствената си братовчедка, ще екзекутира родната си сестра. Можеш ли да се усъмниш и за миг, че би се поколебала да обеси теб?
Поклатих глава:
— Тя няма да екзекутира Елизабет, полага усилия да прояви милост към нея. Не става въпрос за религията на Елизабет, става дума за нейното покорство. А ние сме покорни поданици. И тя е привързана към мен.