Дори не му отговорих: нещо глождеше ума ми.
— Какво беше това, което каза за Уайът?
Той пламна. Разбрах, че съм го хванала натясно.
— Нищо.
— Каза. Когато видях баржата. Каза нещо за Уайът. Какво за него?
— Бил е съден, признат за виновен и осъден на смърт — каза рязко Даниел. — Разполагат с признанията му, за да осъдят Елизабет.
— Знаел си това? И си го скрил от мен?
— Да.
Придърпах наметалото около тъмните си панталони, заобиколих и отидох до задната част на каруцата.
— Къде отиваш?
Той протегна ръка и ме сграбчи за лакътя.
— Прибирам си багажа, отивам в Тауър, отивам при Елизабет — казах простичко. — Ще остана с нея до смъртта й, а после ще се върна да те намеря.
— Не можеш да пътуваш до Италия сама — каза той във внезапен пристъп на гняв. — Не можеш да проявяваш такова неподчинение спрямо мен. Ти си моя годеница. Казах ти какво ще направим. Виждаш ли, сестрите ми, майка ми, до една ми се подчиняват. Ти трябва да правиш същото.
Изскърцах със зъби и застанах войнствено пред него, сякаш наистина бях млад мъж, а не момиче в панталони.
— Разбери, аз не ти се подчинявам — казах безцеремонно. — Разбери, аз не съм момиче като сестрите ти. Разбери, дори да ти стана съпруга, ще откриеш, че не съм покорна. А сега махни ръката си от рамото ми. Не съм момиче, с което можеш да се държиш грубо. Аз съм на кралска служба, държавна измяна е да ме докосваш. Пусни ме!
Баща ми слезе от каруцата, а сестрата на Даниел, Мери, се измъкна тромаво след него, с лице, светнало от възбуда.
— Какво става? — попита баща ми.
— Лейди Елизабет току-що беше отведена в Тауър — обясних аз. — Видяхме кралската баржа да влиза през шлюза. Сигурна съм, че тя беше на борда. Обещах й, че ще се върна при нея. Щях да наруша това обещание, за да дойда с вас. Но сега тя е в Тауър и я очаква смъртна присъда. Не мога да я оставя. Честта ме задължава да отида при нея, и аз ще отида.
Баща ми се обърна към Даниел, в очакване на решението му.
— Това няма нищо общо с Даниел — продължих, като се опитвах да сдържа яростта в гласа си. — Няма нужда да гледаш към него. Това решение е мое.
— Ще отидем във Франция, както планирахме — каза овладяно Даниел. — Но ще те чакаме в Кале. Ще изчакаме екзекуцията на Елизабет, а после ще дойдеш при нас.
Поколебах се. Кале беше английски град, пълен с английски заселници — това бе всичко, останало от великото английско кралство, владяло голяма част от Франция.
— Не се ли страхувате от Инквизицията в Кале? — попитах. — Ако стигнат дотук, техните разпоредби ще важат и там.
— Ако стане така, можем да избягаме във Франция — каза той. — А и ще бъдем предупредени. Обещаваш ли, че ще се присъединиш към нас?
— Да — казах, чувствайки как гневът и страхът ме напускат. — Да, мога да обещая, че ще дойда, когато всичко свърши: когато Елизабет е в безопасност или ще бъде екзекутирана, ще дойда при вас.
— Ще се върна за теб, когато науча, че е мъртва — каза той. — Тогава ще можем да вземем печатарската преса и останалите книжа наведнъж.
Баща ми взе ръцете ми в своите.
— Нали ще дойдеш, querida? — попита той тихо. — Няма да излъжеш?
— Обичам те, татко — прошепнах. — Разбира се, че ще дойда при теб. Но обичам и лейди Елизабет, а тя е уплашена, а аз обещах да остана близо до нея.
— Обичаш я? — попита той, изненадан. — Една протестантска принцеса?
— Тя е най-смелата и най-умна жена, която съм познавала някога, смела е като лъв, и има бърз ум — казах. — Обичам кралицата, никой не може да не обича кралицата, но принцесата привлича като пламък, никой не може да устои на желанието да бъде близо до нея. А сега тя сигурно се бои, очаквайки смъртта, и аз трябва да бъда с нея.
— Какво прави сега? — настоя една от сестрите на Даниел с ожесточен съскащ шепот от задната част на каруцата. Мери пристъпи настрани, и ги чух да си шепнат възмутено.
— Дай ми торбата и ме остави да си вървя — казах кратко на Даниел. Пристъпих до задния край на каруцата и казах: „Довиждане“ на всички.
Даниел пусна торбата ми на калдъръма.
— Ще дойда за теб — напомни ми той.
— Да, знам — казах, с толкова малко топлина в гласа, колкото имаше и в неговия.
Баща ми ме целуна по челото и положи длан върху главата ми да ме благослови, а сетне се обърна, без да каже и дума повече, и се качи отново в каруцата. Даниел го изчака, докато се настани вътре, а после протегна ръка към мен. Исках да се отдръпна, но той ме придърпа плътно и ме целуна ожесточено по устата — целувка, толкова изпълнена с желание и гняв, че трепнах и се отдръпнах от него. Едва когато той рязко ме пусна и се метна на капрата, осъзнах, че исках тази целувка от него и че исках още. Но беше твърде късно да кажа нещо, твърде късно да направя нещо. Даниел дръпна юздите и каруцата мина покрай мен, а аз останах в студеното лондонско утро само с една малка торба в краката, болезнено горящи устни и с обещанието да изпълня дълга си към една предателка.