— Това е моята госпожица-момче — каза той. — Отпратих те заради собственото ти добро, дете. Защо проявяваш неподчинение към мен, като се връщаш?
— Заминах — казах, като влязох в стаята, смутена от присъствието на пазача зад гърба ми. — Но кралицата ми нареди да правя компания на лейди Елизабет, затова през всичкото това време бях в Тауър, но не ме пускаха да дойда при вас.
В тъмния му поглед припламна интерес:
— А тя добре ли е? — попита, с умишлено безразличен глас.
— Напоследък е болна и много нервна — казах. — Дойдох да ви видя сега, защото утре заминаваме. Тя ще бъда поставена под домашен арест и предадена на сър Хенри Бедингфийлд. Наредено ни е да отидем в двореца Удсток.
Лорд Робърт стана от мястото си и отиде до прозореца, за да погледне навън. Само аз можех да се досетя, че надеждата караше сърцето му да блъска като чук.
— Освободена — каза той тихо. — Защо ли Мери проявява милост?
Свих рамене. Беше против интересите на кралицата, но беше типично за нрава й.
— Тя храни нежни чувства към Елизабет дори сега — предположих. — Все още мисли за нея като за малката си сестра. Не би могла да изпрати сестра си на ешафода дори и за да угоди на новия си съпруг.
— Елизабет винаги е имала късмет — каза той.
— А вие, милорд?
Не можах да скрия обичта в гласа си.
Лорд Робърт се обърна и ми се усмихна:
— Сега съм по-уравновесен — каза той. — Животът и смъртта ми не са в моя власт и сега съзнавам това. Но се питах за бъдещето си. Веднъж ти ми каза, че ще умра в леглото си. Все още ли смяташ така?
Неловко хвърлих поглед към пазача:
— Да — казах. — Така мисля, а вярвам и в още неща. Мисля, че ще бъдете възлюбен на кралица.
Той се опита да се засмее, но в тази малка стая нямаше място за радост.
— Наистина ли така мислиш, госпожице-момче?
Кимнах:
— И ще създадете владетел на Англия, който ще промени историята на света.
Той се намръщи:
— Сигурна ли си? Какво искаш да кажеш?
Пазачът прочисти гърло:
— Извинете — каза той смутено. — Не е позволено да се говори неразбираемо.
Лорд Робърт поклати глава на глупостта на мъжа, но овладя нетърпението си.
— Е — каза той и ми се усмихна. — Хубаво е да знам, че според теб няма да последвам баща си там — той кимна към моравата зад прозореца. — И започвам да се примирявам със затворническия живот. Имам книгите си, имам посетители, обслужват ме достатъчно добре, научих се да приемам скръбта за баща си и брат си — той протегна ръка към огнището и докосна издълбания там герб. — Съжалявам за тяхната измяна, но се моля да почиват в мир.
На вратата зад нас се потропа.
— Още не мога да си тръгна! — възкликнах, като се обърнах, но на прага не стоеше поредният пазач: беше жена. Беше хубава жена с кафява коса, с прекрасна млечнобяла кожа и меки кафяви очи. Беше облечена скъпо, обходих бързо с поглед бродерията на роклята й и обточените й с кадифе и коприна ръкави. Небрежно държеше в едната ръка панделките на шапката си, и кошница с пресни салатени листа в другата. Обхвана с поглед сцената: аз — с пламнали бузи и пълни със сълзи очи, лорд Робърт усмихнат в стола си — а после прекоси стаята и той се изправи да я посрещне. Тя го целуна хладно по двете бузи, и се обърна към мен, пъхнала длан под ръката му, сякаш за да каже: „Ти пък коя си?“
— Какво е това? — попита тя. — А! Ти трябва да си шутът на кралицата.
Измина един миг, преди да отговоря. Никога преди не бях имала нищо против титлата си. Но начинът, по който я изрече тя, ме накара да се сепна. Чаках лорд Робърт да каже, че съм юродива, че съм видяла ангели на Флийт Стрийт, че съм била гадателка на мистър Дий, но той не каза нищо.
— А вие трябва да сте лейди Дъдли — казах рязко, решила да се държа като шут, след като трябваше да приема тази титла.
Тя кимна.
— Можеш да си вървиш — каза тихо и се обърна към съпруга си.
Той я спря:
— Още не съм приключил работата си с Хана Грийн.
Настани я в стола си зад писалището и ме дръпна към другия прозорец, за да не ни чуват.
— Хана, не мога да те приема отново на служба при мен и вече си освободена от клетвата си да ме обичаш, но ще се радвам, ако ме помниш — каза той тихо.
— Винаги ще ви помня — прошепнах.
— И ако се застъпиш за мен пред кралицата.
— Милорд, правя го. Тя не желае да чуе нищо за който и да било от затворниците в Тауър, но ще опитам отново. Никога няма да престана да опитвам.
— А ако нещо се промени между принцесата и кралицата, ако успееш да се срещнеш с нашия приятел Джон Дий, ще се радвам да узная за това.