На другия ден, и в деня след това, вестта за пътуването на принцесата ни изпревари, и в енорийските църкви в селата, през които минавахме, биеха камбаните. Много от свещениците на църквите, чиито камбани биеха за протестантската принцеса, се питаха как ще приеме това техният епископ, но онези, които биеха камбаните, бяха твърде многобройни, за да им се оказва съпротива, и единственото, което сър Хенри можеше да направи, бе да нареди на войниците си да яздят по-близо до носилката и да внимават поне никой да не се опита да освободи Елизабет.
За Елизабет възторгът на хората беше като хляба и водата. Подутите й пръсти и глезени вече се връщаха към нормалния си размер, лицето й руменееше в розово, очите й се оживиха, а умът й се изостри. Вечер тя се хранеше и спеше в къщи, където я посрещаха радушно като наследницата на трона, и тя се смееше и позволяваше на хората да забавляват кралската й особа. Денем се будеше рано и се чувстваше достатъчно добре да пътува. Слънчевата светлина я опиваше като вино и скоро кожата й вече блестеше на светлината. Всяка сутрин разресваха косата й по сто пъти, така че вълните й се стелеха и пръскаха искри по раменете й, носеше шапката си закачливо килната на една страна, с панделка в зеления цвят на Тюдорите. Усмихваше се на всеки войник, който отправяше добри пожелания, получаваше в отговор приветливо помахване с ръка. Елизабет, която прекосяваше покритата с ранни летни цветя Англия, макар на път към тъмницата, беше в стихията си.
Удсток се оказа рушащ се стар дворец, занемарен от години. Бяха пригодили за Елизабет стражевата кула край портите. Беше набързо свършена работа, след която в стаите все още минаваха течения, вятърът виеше през прозорците и под изпочупените дъски на пода. Беше по-добре от Тауър, но тя несъмнено беше все още затворничка. Отначало й беше позволен достъп само до четирите стаи на кулата, но след това — нещо типично за нея — тя успя да разшири границите на домашния си арест, докато получи позволение да се разхожда в цветните градини, а след това — и в голямата овощна градина.
Отначало трябваше да моли за всяко парче хартия и всяко перо, едно по едно, но времето минаваше, и тя не преставаше да отправя нови искания към изтормозения сър Хенри, и се сдобиваше с все повече и повече свободи. Настоя да пише на кралицата, изиска правото да се обърне и към съвета на кралицата. Със затоплянето на времето настоя за правото да се разхожда извън парка на двореца.
С всеки изминал ден се убеждаваше, че няма да бъде убита от сър Хенри, и вместо да се страхува от него, започна да храни към него пълно презрение. Горкият човек, точно както беше предрекъл милорд, бе посивял и отслабнал, преследван от властните искания на най-лишената от благосклонността на кралицата нейна затворничка, престолонаследницата на Англия.
После, един ден в началото на лятото, пристигна вестоносец от Лондон, с вързоп книжа за Елизабет и писмо за мен. Беше адресирано до „Хана Грийн, при лейди Елизабет в Тауър, Лондон“, и беше написано с почерк, който не познавах:
Скъпа Хана,
Целта на това писмо е да ти съобщя, че баща ти пристигна благополучно в Кале. Наехме къща и магазин, и той купува и продава книги и ръкописи. Майка ми поддържа домакинството му, а сестрите ми работят: едната — при един шапкар, другата — при един майстор на ръкавици, а третата — като домашна прислужница. Аз работя при един лекар, работата е трудна, но той е опитен и научавам много от него.
Съжалявам, че не дойде с нас, съжалявам и че ти говорих по такъв начин, че не можах да те разубедя. Ти ме намираш за рязък и понякога твърде взискателен. Трябва да помниш, че аз съм глава на семейството си вече от доста време и съм привикнал сестрите ми и майка ми да правят каквото им е наредено. Ти си била обичана и облагодетелствана единствена дъщеря и си свикнала да постигаш своето. В по-късния си живот си се сблъскала с много опасности, а сега си съвсем без господар. Разбирам, че не си склонна да правиш каквото ти наредя, разбирам, че не ти е ясно защо трябва аз да командвам. Такова поведение не подхожда на една девойка: но истината е, че си такава.
Нека се опитам да бъда ясен с теб: не мога да стана маша в нечии ръце. Не мога да правя каквото желаеш ти, и да те определя за господарка на нашия дом. Аз трябва да бъда мъжът и господарят в собственото си ложе и на собствената си трапеза и не мога да си представя никакъв друг начин, и съм убеден, че не бива да си представям никакъв друг начин. Бог ми е дал право да властвам над твоя пол. От мен зависи да прилагам тази власт чрез състрадание и доброта, и да те предпазвам от грешките ти и от моите собствени. Но аз съм предопределен да бъда твой господар. Не мога да ти преотстъпя правото да бъдеш господар в семейството ни: това е мой дълг и моя отговорност, не могат да бъдат твои.