Позволи ми да ти направя едно предложение. Ще ти бъда добър съпруг. Можеш да питаш сестрите ми — нямам лош нрав, не съм човек, който мени често настроенията си. Никога не съм вдигал ръка на никоя от тях, винаги съм добър с тях. Мога да намеря сили в себе си да бъда добър към теб, мисля, далеч по-добър, отколкото си представяш в момента. Наистина, искам да бъда добър към теб, Хана.
За да бъда кратък: съжалявам, че те освободих от годежа ни и с това писмо искам да те помоля да ми се вречеш отново. Искам да се оженя за теб, Хана.
Мисля непрекъснато за теб, искам да те видя, искам да те докосна. Страхувам се, че когато те целунах за сбогом, бях груб с теб и ти не желаеше целувката ми. Не исках да те отблъсна. В онзи миг изпитвах едновременно гняв и желание, и не ме беше грижа какво може да изпиташ ти. Моля се на Бога тази целувка да не те е изплашила. Виждаш ли, Хана, мисля, че съм влюбен в теб.
Казвам ти това, защото не знам какво друго да направя с този горещ водовъртеж от чувства в сърцето и тялото ми. Не мога да спя, не мога да ям. Правя всичко, което трябва да правя, и въпреки това не мога да се спра на нищо. Прости ми, ако това те обижда, но какво би трябвало да сторя? Нима не бива да ти го кажа? Ако бяхме женени, щяхме да споделим тази тайна в брачното ложе — а аз не мога дори да помисля да се оженя и да споделя легло с теб, кръвта ми започва да бушува дори само ако помисля за теб като за моя съпруга.
Моля те, отговори ми веднага щом прочетеш това, и ми кажи какво искаш. По-скоро ще скъсам това, отколкото да предизвикам присмеха ти с него. Навярно ще е по-добре, ако не го изпратя. Може да се присъедини към останалите писма, които ти написах, но така и не изпратих. Те са цели дузини. Не мога да ти кажа какво чувствам. Не мога да ти кажа в едно писмо какво искам. Не мога да ти кажа колко силни чувства изпитвам, колко много те желая.
Моля се на Бог да ми пишеш. Моля се на Бог да мога да те накарам да разбереш треската, която ме измъчва.
Една жена, готова за любов, би отговорила веднага, едно момиче, готово да се превърне в жена, щеше поне да изпрати някакъв отговор. Аз прочетох писмото много внимателно, а после го сложих най-отзад в огнището и го изгорих, сякаш исках да изпепеля страстта си заедно с писмото му. Поне бях достатъчно честна да призная желанието си. Бях го изпитала, когато ме беше прегърнал в обвитата в сенки стая с печатарската преса, то беше припламнало, докато той ме притисна силно към себе си, когато се разделихме при каруцата. Но знаех, че ако му отговоря, той ще дойде да ме вземе, и тогава щях да бъда негова съпруга и покорна жена. Това беше мъж, който вярваше, че Бог го е предопределил да бъде мой естествен повелител. Жената, която го обичаше, трябваше да се научи на покорство, а аз още не бях готова да бъда покорна съпруга.
Освен това нямах време да мисля за Даниел или за бъдещето си. Пратеникът от Лондон беше донесъл книжа както за Елизабет, така и за мен. Когато влязох в покоите й, я открих развълнувана до краен предел при мисълта за женитбата на сестра й, и собственото си лишаване от наследство. Сновеше из стаята като вбесена котка. Беше получила студено съобщение от шамбелана на кралицата, че Филип Испански е потеглил от своята страна и пътува по море към новия си дом в Англия, че дворът ще го посрещне в Уинчестър — но самата Елизабет не беше поканена. И — сякаш за да оскърбят още повече наранената гордост на Елизабет — й се нареждаше да ме изпрати да се присъединя към кралицата и двора незабавно след получаването на тези заповеди. Шутът беше по-високо ценен от принцесата. Трябваше да напусна службата при Елизабет, предположих, че тази служба ще бъде забравена, както бе забравена сега и самата Елизабет.
— Целта на това е да ме обиди — изсъска тя.
— Едва ли е дело на кралицата — казах с успокоителен тон. — Това ще бъде само едно събиране на двора.
— Аз съм част от нейния двор!
Не казах нищо, дипломатично премълчавайки многото случаи, когато Елизабет беше отказвала да се присъедини към двора, като се преструваше, че не е в добро здраве или отлагаше, защото имаше собствени причини да остане в дома си.
— Тя не се осмелява да посрещне Филип Испански, ако аз стоя до нея! — каза тя грубо. — Знае, че той ще премести поглед от старата кралица към младата принцеса и ще предпочете мен!
Не я поправих. Никой не би погледнал със страстно желание към Елизабет в този миг: тя отново бе подпухнала от болестта си, а очите й бяха възпалени и зачервени. Само гневът й помагаше да се държи на крака.