Освен това се сещах за него заради страховете и предупрежденията му, макар че навремето бях гледала на тях с насмешка. Макар че испанският двор ме привличаше, както магнитът клони на север, знаех, че той ми носи опасност и смърт. Разбира се, в Англия Филип не беше същият като в Испания. В Англия Филип беше миролюбив, нетърпелив да въдвори мир, твърдо решен да не оскърбява новото си кралство и да не подбужда вражди по религиозни въпроси. Но въпреки това Филип беше израснал в страна, в която господстваха поравно управлението на баща му и исканията на Инквизицията. Именно законите на бащата на Филип бяха изгорили майка ми на кладата и биха станали причина да изгорят и мен, и баща ми, ако ни бяха заловили. Даниел имаше право да бъде предпазлив, дори смятах, че е бил прав да изведе семейството си и баща ми от страната. Аз можех да се скрия зад самоличността на шута на кралицата, дете, осенено със свещена лудост, нейна спътница от мрачните дни, но всеки, който не притежаваше подобна закрила, можеше да очаква, че ще бъде разследван в някакъв момент в бъдеще. Това беше все още началото, но имаше признаци, че пословичната доброта на кралицата — толкова великодушна към онези, които бяха оспорили правото й на трона — може би нямаше да се разпростре и към онези, които оскърбяваха вярата й.
Много внимавах да ходя на литургия с кралицата и придворните й дами всеки ден, по три пъти дневно, и бях добросъвестна до дребнавост в онези малки подробности от съблюдаването на ритуалите, които бяха издали толкова много от моите родственици в Испания — обръщането към олтара в точния момент, свеждането на глава при вдигането на нафората, внимателното изричане на молитвите. Не ми беше трудно да правя това. Вярата ми в Бога на моя народ, Бога на пустинята и на горящия храст, Бога на изгнаниците и потиснатите, никога много пламенна или много силна, беше дълбоко скрита в сърцето ми. Не смятах, че съм Го предала с няколко леки престорени кимания и изричания на „Амин“. Всъщност, смятах, че каквато и да е била великата Му цел, когато е превърнал хората от моя народ в най-окаяните изгнаници в християнския свят, Той щеше да прости свеждането на моята тъй незначителна глава.
Но вниманието, което дворът обръщаше на подобни въпроси, ме караше да бъда благодарна на Даниел за неговата предпазливост. Накрая си помислих, че е редно да му пиша, а също и на баща ми, и да изпратя писмото по някого от многобройните войници, които заминаваха за Кале да укрепят отново града срещу французите, сега двукратни наши врагове, тъй като имахме крал испанец. За съчиняването на писмото щеше да е нужно усилие: ако попаднеше в ръцете на многото шпиони — английски, френски, испански, венециански или дори шведски — то трябваше да мине за невинно писмо от девойка до нейния любим. Налагаше се да разчитам, че той ще чете между редовете.
Скъпи Даниел,
Не ти отговорих по-рано, защото не знаех какво да кажа, а освен това бях с принцесата в Удсток и не можех да изпратя писмо. Сега съм с кралицата в Уинчестър и скоро ще отидем в Лондон, когато ще мога да ти изпратя това писмо.
Много се радвам, че делата ти са те отвели в Кале, и предлагам да се присъединя към теб и баща ми, когато положението ми тук се промени, точно както се споразумяхме. Мисля, че ти прецени много правилно кога трябваше да заминеш, и съм напълно готова да се присъединя скоро към теб.
Прочетох писмото ти много внимателно, Даниел, и често мисля за теб. Ако трябва да ти отговоря честно, още не жадувам за женитба, но когато ми говориш както в писмото си, и когато ме целуна на раздяла, почувствах не страх или отвращение, а наслада, която не мога да назова, не от престорена скромност, а защото не зная нейното име. Ти не ме изплаши, Даниел, целувката ти ми хареса. Готова съм да те приема за свой съпруг, Даниел, след като бъда освободена от задълженията си, когато моментът е подходящ, и ние и двамата сме еднакво готови. Не мога да не изпитвам леко безпокойство при мисълта да стана съпруга, но след като видях колко щастлива е кралицата от своята женитба, започвам да очаквам с нетърпение моята. Приемам предложението ти да се сгодим, но трябва да разчистя пътя си към женитбата.