— Какво става?
— Тя пропусна цикъла си — каза Джейн, с едва доловим глас.
— Цикъла си?
— Месечното си кървене. Възможно е да чака дете.
Самата аз почувствах как стомахът ми се сви, сякаш някой положи студена ръка, току под лъжичката ми.
— Възможно ли е да стане толкова скоро?
— Достатъчен е само един път — каза Джейн грубо. — А, Бог да ги благослови, при тях е било повече от веднъж.
— И тя чака дете? — Бях го предсказала, но ми беше трудно да го повярвам. И не изпитвах радостта, която би била естествена при мисълта, че мечтите на Мери ще се сбъднат. — Наистина чака дете?
Тя дочу съмнението в гласа ми и ме погледна сурово.
— В какво се съмняваш, шуте? В моята честна дума? В нейната? Или смяташ, че знаеш нещо, което ние не знаем?
Джейн Дормър се обръщаше към мен с „шуте“ само когато ми беше ядосана.
— Не се съмнявам в никого — казах бързо. — Дай Боже да е така. И никой не би могъл да го иска повече от мен.
Джейн поклати глава:
— Никой не би могъл да го иска повече от нея — каза тя, като кимна към коленичилата кралица, — защото тя се моли за този миг почти от година. Честно казано, тя се моли да роди син за Англия още откакто стана достатъчно голяма, за да се моли.
Есента на 1554
Кралицата не съобщи нищо на краля, нито на придворните, но Джейн я наблюдаваше с предаността на майка, и на следващия месец, през септември, когато кралицата отново пропусна месечното си кървене, тя ми отправи леко тържествуващо кимване и аз се усмихнах широко в отговор. Кралицата съобщи на краля тайно, но всеки, който беше видял удвоената му нежност към нея, сигурно се беше досетил, че тя носи неговото дете, и че това бе огромна скрита радост и за двамата.
Тяхното щастие осветяваше двореца. За първи път живеех в кралски двор, оживен от радост и задоволство. Хората от свитата на краля си оставаха все така горди и бляскави, както когато най-напред бяха влезли в Англия, фразата „горд като испански дон“ се превърна в обичайна поговорка. Невъзможно беше някой да види пищността на кадифените им дрехи и тежките им златни вериги и да не им се възхити. Когато излизаха на лов, имаха най-добрите коне, когато играеха комар, прахосваха по едно малко състояние, когато се смееха заедно, караха стените да се тресат, а когато танцуваха, ни показваха красивите бални танци на Испания.
Дамите на Англия се стичаха на служба при кралицата и до една чезнеха от любов към испанците. Всички четяха испанска поезия, пееха испански песни и учеха новите испански игри на карти. Дворът беше изпълнен с флиртове, музика и танци и празненства, а в сърцето на всичко това беше кралицата, блажено спокойна и усмихната, винаги с любящия си млад съпруг до себе си. Това беше най-начетеният, най-елегантният, най-пищният кралски двор в целия християнски свят, и ние го знаехме. С кралица Мери, грееща начело на този сияен двор, ние се изкачвахме, танцувайки на върха на насладите и самодоволството.
През октомври уведомиха кралицата, че Елизабет отново се е разболяла. Тя ме помоли да й прочета съобщението на сър Хенри Бедингфийлд, докато си почиваше на един диван. Удсток и Елизабет, и многобройните хитрости, които Елизабет използваше, за да привлече вниманието, изглеждаха много далечни, докато кралицата се взираше сънено през прозореца към градината, където дърветата се обагряха в жълто, златисто и бронзово.
— Може да бъде прегледана от моите лекари, щом настоява — каза тя разсеяно. — Ще се съгласиш ли да отидеш с тях, Хана? И да видиш дали тя наистина е толкова зле, колкото твърди? Не искам да бъда жестока към нея. Ако само склони да признае участието си в заговора, съм готова да я освободя. Не искам да бъда безпокоена с този въпрос, не и сега.
Сякаш собственото й щастие беше толкова голямо, че не можеше да остане несподелено.
— Но ако тя признае, че е допуснала грешка, нима съветът на краля няма да поиска тя да бъде изправена на съд? — предположих.
Кралица Мери поклати глава и каза:
— Тя би могла да си признае насаме, пред мен, и аз ще й простя. Нейните съучастници в заговора са мъртви или в изгнание, вече няма за какво да заговорничи. А аз нося наследник на трона, наследник за Англия и за цялата испанска империя, това ще бъде най-великият принц, когото светът е познавал. Елизабет може да признае прегрешението си и аз ще й простя. А после е редно тя да се омъжи: кралят предложи братовчед си, херцогът на Савоя. Кажи на Елизабет, че това време на чакане и подозрения може да приключи, кажи й, че чакам дете. Кажи й, че ще родя в началото на май. Каквито и надежди да е имала за трона, те ще приключат до другото лято. Погрижи се да разбере, Хана. Между нас имаше омраза, но може да я забравим, веднага щом Елизабет се съгласи.