Трябваше да задуша кикота, който ме напуши пред постоянната й склонност да драматизира.
— О, милейди — казах укорително. — Знаете, че трябва да отивам там, където ми кажат. Не забравяйте, че дойдох при вас в Тауър, когато не биваше да идвам изобщо.
— Знам, че изприпка в Уинчестър за сватбата, и не съм те виждала оттогава.
Гласът й се усили заедно с гнева й.
— Кралицата ми нареди да отида с нея в Лондон, а сега ме изпрати при вас. И нося съобщение.
Тя се понадигна на възглавниците.
— Прекалено болна съм, за да слушам, така че ми кажи накратко. Ще бъда ли освободена?
— Ако признаете вината си.
Тъмните й очи припламнаха под подпухналите клепачи.
— Кажи ми точно какво каза тя.
С точността на писар й повторих какво беше предложила кралицата. Не й спестих нищо, нито новината за бременността, нито тъгата на сестра й поради омразата на Елизабет, нито готовността й отново да бъдат приятелки.
Мислех си, че ще изпадне в ярост, когато чу, че кралицата чака дете, но тя дори не коментира новината. Тогава осъзнах, че е знаела това още преди да й го съобщя. В такъв случай тя имаше шпионин, и то толкова приближен до престола, че знаеше тайна, за която смятах, че е известна само на краля, на кралицата, на Джейн Дормър и на мен. Елизабет, подобно на притиснато в ъгъла куче, не биваше никога да бъде подценявана.
— Ще помисля за това, което ми съобщи — каза тя, следвайки обичайния си инстинкт да печели време. — При мен ли ще останеш? Или трябва да се върнеш при нея с отговор?
— Не съм длъжна да се връщам в двора до Коледа — казах. С изкусителен тон добавих: — Ако се съгласите да я помолите за прошка, навярно ще можете да бъдете в двора за Коледа. Сега е много весело, принцесо, дворът е пълен с красиви испански благородници, и всяка вечер има танци, а кралицата е весела.
Тя извърна глава от мен.
— Не бих танцувала с испанец, дори и да отида. — За миг тя започна да си представя картината. — Могат да се тълпят около мен и да ме умоляват да танцувам, а аз няма дори да стана на крака.
— И ще бъдете единствената принцеса там — напомних й в опит да я убедя. — Единствената принцеса в двора. Дори да откажете да танцувате, всички ще се въртят около вас. И ще има нови рокли. Вие ще бъдете единствената принцеса-дева в Англия, в най-великия кралски двор на света.
— Не съм дете, което да изкушаваш с играчки — каза тя със сдържано достойнство. — И не съм глупачка. Можеш да си вървиш сега, Хана, ти си й служила и си правила каквото ти нареди. Но през остатъка от престоя си тук ще служиш на мен.
Кимнах и се изправих на крака. За миг се поколебах: тя наистина изглеждаше много болна, докато лежеше на леглото си, принудена да избира между признание, че се е провинила в държавна измяна, и вечно затворничество и немилост.
— Нека Бог упъти ваша светлост — казах с внезапно съчувствие. — Нека Бог ви направлява, принцесо Елизабет, и ви изведе благополучно оттук.
Тя затвори очи и видях, че миглите й бяха потъмнели от сълзи. После прошепна!
— Амин!
Тя не го направи. Не призна. Знаеше, че упоритостта й я обрича да остане в Удсток, навярно завинаги, и се опасяваше, че здравето й няма да издържи на омразата на кралицата. Но да признае означаваше да се остави напълно във властта на кралицата, а тя не желаеше да стори това. Не се доверяваше на милостта на Мери, а непреклонната упоритост на Тюдорите ръководеше и двете сестри. Мери беше назована като наследница, а после обявена за незаконородена, а след това — отново посочена за наследница. Елизабет беше подложена точно на същото изпитание. И двете бяха решили никога да не се предават, винаги да отстояват рожденото си право, никога да не се отчайват и да вярват, че ще получат короната. Елизабет нямаше да изостави един навик, изграждан цял живот, дори заради възможността да блесне в един богат, щастлив двор и да бъде приета с почести. Може би беше виновна, може би не, но никога нямаше да направи признания.
— Какво да кажа на кралицата? — попитах я в края на една дълга седмица. Лекарите бяха обявили, че отново е на път да се възстанови, можеха да отнесат съобщение от мен, когато се върнеха в двора. Ако положението на Елизабет продължеше да се подобрява, тя можеше триумфално да пристигне в двора за Коледа, стига само да си признаеше.
— Можеш да й кажеш една гатанка — каза Елизабет с немощна злоба в гласа. Седеше на един стол, облегната на възглавница, с одеяло, увито около гореща тухла под студените й крака.
Зачаках.
— Ти си шут стихоплетец, нали?
— Не, принцесо — казах тихо. — Както знаете, нямам такива шутовски умения.