— Значи получаваш видения? — попита той. — И чуваш гласове?
Ясно ми беше, че всякакви гръмки твърдения ще бъдат посрещнати с изключителен скептицизъм. Това не беше човек, когото можеше да заблудиш с актьорски умения.
— Много рядко — казах кратко, като се опитвах да прикрия акцента си. — И, за нещастие, никога в моменти по мой избор.
— Тя видя, че ще бъда кралица — каза Мери. — И предсказа смъртта на брат ми. А вниманието на първия си господар привлякла, защото видяла ангел на Флийт Стрийт.
Кардиналът се усмихна. Мрачното му, тясно лице грейна, и аз видях, че беше не само обаятелен, но и красив мъж.
— Ангел ли? — запита той. — Как изглеждаше? Как разбра, че е ангел?
— Беше с неколцина благородници — казах смутено. — И едва го видях изобщо, защото беше ослепително бял. И изчезна. Беше там само за миг, а после изчезна. Другите казаха, че е ангел. Не аз.
— Изключително скромна гадателка — усмихна се кардиналът. — От Испания, ако съдя по акцента ти?
— Баща ми беше испанец, но сега живеем в Англия — казах предпазливо. Почувствах, че неволно се каня да пристъпя към кралицата, и на мига замръзнах. Не биваше да показвам колебание и страх, тези мъже разпознаваха страха по-бързо от всичко друго.
Но кардиналът не се интересуваше много от мен. Усмихна се на краля:
— Нищо ли не можеш да ни посъветваш, шуте? Захванали сме се с Божии дела, каквито не са вършени в Англия от поколения насам. Ние ще върнем страната обратно в лоното на църквата. Ние поправяме онова, което е било лошо толкова дълго време. Дори гласовете на хората в парламента са направлявани от Бог.
Поколебах се. Беше ми ясно, че това е по-скоро реторика, отколкото въпрос, който изисква отговор. Но кралицата ме погледна в очакване да заговоря.
— Смятам, че това би трябвало да се направи внимателно — казах. — Но това е моето мнение, не гласът на пророческата ми дарба. Просто ми се иска да можеше това да се осъществи внимателно.
— Трябва да се направи бързо и решително — каза кралицата. — Колкото повече време отнема, толкова повече съмнения ще възникнат. По-добре да се извърши веднъж и добре, отколкото със сто дребни промени.
Двамата мъже не изглеждаха убедени.
— Човек никога не бива да наскърбява повече хора, отколкото може да убеди — каза съпругът й, владетел на половин Европа.
Видях я как се разтопи при звука на гласа му; но не промени мнението си.
— Тези хора са упорити — каза тя. — Ако им се даде възможност, те никога няма да се решат. Те ме принудиха да екзекутирам бедната Джейн Грей. Тя им предложи избор, а те не могат да избират. Те са като деца, които се прехвърлят от ябълката на сливата, отхапват по малко от всяка, и съсипват всичко.
Кардиналът кимна на краля.
— Нейно величество е права — каза той. — Претърпели са твърде много промени. Най-добре би било да накараме цялата страна да се закълне във вярност, веднъж, и да приключим с всичко. Тогава ще изкореним ереста, ще я унищожим, отново ще въдворим мир в страната и ще върнем старите ритуали.
Кралят изглеждаше замислен.
— Трябва да го направим бързо и твърдо, но милостиво — каза той. Обърна се към кралицата. — Познавам пламенната ви вяра, и й се възхищавам. Но вие трябва да бъдете нежна майка на своя народ. Хората трябва да бъдат убеждавани, а не принуждавани.
Тя нежно положи ръка върху растящия си корем:
— Наистина искам да бъда нежна майка — каза тя.
Той сложи ръка върху нейната, сякаш и двамата искаха да усетят през твърдата преграда на корсета мястото, където тяхното бебе се движеше и риташе в утробата й.
— Знам това — каза той. — Кой би могъл да знае по-добре от мен? Ние заедно ще създадем свято католическо наследство за този наш син, така че когато се възкачи на трона си и тук, и в Испания, той ще бъде двойно благословен с най-великите земи в християнския свят и най-големия мир, който светът е познавал.
Уил Сомърс забавляваше присъстващите на вечерята: намигна ми, когато мина покрай моето място.
— Гледай сега — каза. Измъкна две малки топки от ръкава на късата си горна дреха и ги хвърли във въздуха, после добави още една, и още една, докато и четирите вече се въртяха едновременно.
— Умело — отбеляза той.
— Но не и забавно — казах аз.
В отговор той обърна към мен кръглото си като месечина лице, сякаш внезапно бе забравил, че трябва да следи топките във въздуха. Изведнъж те се разпиляха с трясък навсякъде около нас, като отскочиха от масата, преобърнаха калаените чаши, и навсякъде се разля вино.