— Принцесо, беше по-ужасно от свинска кочина.
При тези думи Елизабет се разкикоти: истински момичешки кикот.
— Да — призна тя. — А да бъда хокана от Мери не е толкова лошо, колкото да бъда надзиравана от онзи лакей Бедингфийлд. Да, предполагам, че тук е по-добре. Само… — тя замлъкна насред изречението, а после се изправи и побутна тлеещия пън с носа на пантофката си. — Бих дала много да разбера колко трябва да чакам — повтори тя.
Посетих магазина на баща си, както ме беше помолил в писмото си по Коледа, за да се уверя, че там всичко е наред. Сега сградата беше занемарена: зимните бури бяха съборили една керемида от покрива, а по белосаната стена на старата ми спалня се спускаше влажно петно. Печатарската преса беше обвита в покривало, за да не се праши и стоеше под него като скрит дракон, очакващ да излезе и да почне шумно да бълва думи. Но кои думи можеха да са безопасни в тази нова Англия, където дори Библията се изнасяше от енорийските църкви, за да може хората само да чуват словата й от свещеника, а не да четат сами? Ако достъпът до самото слово Божие бе забранен, какви книги можеха да бъдат позволени тогава? Плъзнах поглед по дългите лавици с книги и памфлети на баща ми: сега половината от тях щяха да бъдат обявени за ерес, а съхраняването им за престъпление.
Изпитах силна тревога и страх. Заради собствената ни безопасност би трябвало или да прекарам един ден тук и да изгоря книгите на баща си, или да не се появявам тук никога вече. Докато в големите складове в Смитфийлд се трупаха подпалки и факли, едно момиче с минало като моето не биваше да се намира в стая с книги като тези. Но те бяха нашето състояние, баща ми ги беше трупал през годините в Испания, беше ги събирал по времето, прекарано в Англия. Те бяха плод на стотици години труд от начетени мъже, а аз не бях просто тяхна собственичка: бях техен пазител. Щях да бъда лош пазител, ако ги изгорях, за да спася собствената си кожа.
На вратата се потропа и аз ахнах изплашено: бях много боязлив пазител. Влязох в магазина, като затворих зад гърба си вратата на стаята за печатане с уличаващите заглавия, но се оказа, че е само съседът ни.
— Стори ми се, че те видях да влизаш — каза той бодро. — Баща ти не се ли е върнал още? Франция май му харесва твърде много?
— Така изглежда — казах, като се опитвах да възстановя нормалното си дишане.
— Имам писмо за теб — каза той. — Поръчка ли е? Трябва ли да ми предадеш нещо?
Хвърлих поглед към листа. Носеше печата на Дъдли, с мечката и жезъла. Запазих любезно-безразлично изражение.
— Ще го прочета, сър — казах любезно. — Ще ви го донеса, ако става дума за нещо, което имате в склада си.
— Мога да доставям и ръкописи, знаеш — каза той нетърпеливо. — Стига да са позволени. Разбира се, никаква теология, никаква наука, никаква астрология, никакво изучаване на планетите и излъчването на планетите, или приливите и отливите. Нищо за новите науки, нищо, което оспорва Библията. Но всичко останало.
— Не бих казала, че има кой знае какво друго, след като отказвате да предлагате всичко изредено — казах кисело, като си мислех за Джон Дий, чиито дългогодишни проучвания обхващаха всичко това.
— Развлекателни книги — обясни той. — И писанията на светите отци, във вид, одобрен от църквата. Но само на латински. Бих могъл да приемам поръчки от дамите и господата в двора, стига да споменете там името ми.
— Да — казах. — Но те не питат един шут за мъдростта на книгите.
— Да. Но ако все пак питат…
— Ако го сторят, ще ги препратя към вас — казах: нямах търпение да си отиде.
Той кимна и тръгна към вратата.
— Изпрати на баща си моите най-добри пожелания, когато го видиш — каза. — Хазяинът казва, че може да продължи да съхранява печатарската преса тук, докато успее да намери нов наемател. Делата все още вървят толкова зле… — той поклати глава. — Никой няма пари, никой не е достатъчно уверен, за да захване някакво занятие, докато очакваме наследник и се надяваме на по-добри времена. Тя е добре, нали, Бог да я благослови? Кралицата? Изглежда добре и носи бебето високо, нали?
— Да — казах. — И вече остават само няколко месеца.
— Бог да пази малкия принц — каза съседът ни и набожно се прекръсти. Веднага последвах примера му, а после му държах вратата, докато излезе.
Щом залостих вратата, отворих писмото:
Скъпа госпожице-момче,
Ако можеш да отделиш един миг за един стар приятел, той много ще се радва да те види. Имам нужда от малко хубава хартия и няколко добри пера и моливи, след като се обърнах към утехата на поезията, тъй като времената са твърде тревожни, за да мислим за друго, освен за красота. Ако имаш такива неща във вашия магазин, моля те, донеси ги, когато ти е удобно.