Робт. Дъдли
(Ще ме намериш у дома, готов да приемам посетители в Тауър по всяко време — няма нужда от предварителни уговорки.)
Той гледаше през прозореца навън, към моравата: беше придърпал писалището си близо до прозореца, за да улови светлината. Беше с гръб към мен и аз вече бях прекосила стаята и бях застанала до него, когато се обърна. Веднага се озовах в обятията му: прегърна ме, както мъж би прегърнал дете, обичано малко момиче. Но когато почувствах ръцете му да ме обгръщат, закопнях за него така, както една жена желае мъж.
Той го усети веднага. От твърде отдавна си имаше работа с жени, за да не бъде наясно кога държи изпълнена с желание и готовност жена в обятията си. Веднага ме пусна и отстъпи назад, сякаш се опасяваше, че собственото му желание ще се надигне, за да посрещне моето.
— Госпожице-момче, поразен съм! Ти си станала зряла жена.
— Не си давах сметка за това — казах аз. — Мисля за други неща.
Лорд Робърт кимна: бързият му ум последва намека ми.
— Светът се променя много бързо — отбеляза той.
— Да — казах. Хвърлих поглед към вратата, която беше здраво затворена.
— Нов крал, нови закони, нов глава на църквата. Елизабет добре ли е?
— Напоследък боледуваше — казах. — Но сега е по-добре. В Хамптън Корт е, при кралицата. Току-що пристигнах с нея от Удсток.
Той кимна.
— Тя срещна ли се вече с Джон Дий?
— Не. Не мисля.
— Ти видя ли го?
— Мислех, че е във Венеция.
— Беше, госпожице-момче. И изпрати от Венеция един пакет на баща ти в Кале, който баща ти ще изпрати в магазина в Лондон, за да му го предадеш, ако желаеш.
— Пакет ли? — попитах нервно.
— Просто една книга.
Не казах нищо. И двамата знаехме, че заради една неподходяща книга може да загина.
— Кат Ашли още ли е с принцесата?
— Разбира се.
— Предай на Кат от мое име, тайно, че ако й предложат панделки, непременно трябва да ги купи.
Веднага се отдръпнах.
— Милорд…
Робърт Дъдли властно протегна ръка към мен:
— Някога вкарвал ли съм те в опасност?
Поколебах се, мислейки си за заговора на Уайът, когато бях пренасяла предателски послания, които не разбирах.
— Не, милорд.
— Тогава занеси това съобщение, но не приемай други от никой друг, и не носи никакви съобщения по молба на Кат, за каквото и да те помоли. След като й кажеш да купи панделките и след като предадеш книгата на Джон Дий, вече нямаш нищо общо с това. Книгата е съвсем невинна, а панделките са си панделки.
— Кроите заговор — казах нещастно. — И ще въвлечете и мен в него.
— Госпожице-момче, трябва да правя нещо, не мога по цял ден да пиша поезия.
— След известно време кралицата ще ви прости, и тогава можете да се приберете у дома…
— Тя никога няма да ми прости — каза той категорично. — Трябва да чакам, докато настъпи промяна, дълбока промяна, а докато чакам, ще защитавам интересите си. Елизабет знае, че не бива да отива в Унгария, нито където и да било другаде, нали?
Кимнах:
— Тя е твърдо решена да не заминава и да не се омъжва.
— Смятам, че сега крал Филип ще я задържи в двора и ще опита да се сближи с нея.
— Защо?
— Едно бебе, при това още неродено, не е достатъчно да подсигури трона — изтъкна той. — А следващата поред наследница е Елизабет. Ако кралицата умре при раждане, той ще бъде в изключително опасна позиция: хванат като в капан в Англия, а новата кралица и целият й народ — негови врагове.
Кимнах.
— А ако той лиши Елизабет от наследство, следващата наследница ще бъде Мери, която е омъжена за престолонаследника на Франция. Не смяташ ли, че нашият испански крал Филип по-скоро ще предпочете да види на английския трон превъплъщение на дявола, отколкото сина на френския крал?
— О — казах.
— Именно — каза той с тихо задоволство. — Можеш да напомниш на Елизабет, че тя е в по-силна позиция сега, когато Филип е в съвета на кралицата. Не са много хората там, които могат да мислят трезво: но той определено може. Гардинър още ли се опитва да убеди кралицата да обяви Елизабет за незаконородена и да я обезнаследи?
Поклатих глава:
— Не знам.
Робърт Дъдли се усмихна:
— Уверен съм, че го прави. Всъщност, знам, че е така.
— Много добре сте осведомен за затворник без приятели, който не получава новини и няма посетители — отбелязах хапливо.