Той се усмихна с мрачната си, прелъстителна усмивка:
— Нямам приятели, които да са ми така мили като теб, скъпа.
Опитах се да не се усмихвам в отговор, но почувствах как лицето ми се обля в топлина при проявеното от него внимание.
— Наистина си се превърнала в млада жена — каза той. — Време е да съблечеш дрехите на паж, птиче мое. Време е да се омъжиш.
Пламнах бързо при мисълта за Даниел и за това как той би приел лорд Робърт да ме нарича „скъпа“ и „птиче мое“.
— А как е момъкът? — попита лорд Робърт, като се отпусна в стола пред писалището и вдигна крака върху разпилените листове. — Погълнат от пламенно ухажване? Страстен? Настойчив?
— Работи в Падуа — казах със сдържана гордост. — Изучава медицина в университета.
— И кога се връща у дома да поиска девствената си невеста?
— Когато Елизабет ме освободи от службата ми при нея — казах. — Тогава ще отида при него във Франция.
Той кимна, замислен:
— Знаеш ли, че сега си съблазнителна жена, госпожице-момче? Не бих познал в твое лице малкото полумомче, което беше преди.
Почувствах как бузите ми пламват в алено, но не сведох очи като хубавичка слугиня, зашеметена от усмивката на господаря. Останах с вдигната глава и почувствах как погледът му потрепва по мен като пламък.
— Никога не бих те приел, докато беше дете — каза той. — Това е грях, който не е по вкуса ми.
Кимнах, в очакване на това, което щеше да последва.
— А също и докато предсказваше бъдещето по молба на възпитателя ми — каза той. — Не бих лишил никого от двама ви от твоята дарба.
Все така мълчах.
— Но като си зряла жена и съпруга на друг мъж можеш да дойдеш при мен, ако ме желаеш — каза той. Гласът му беше нисък, топъл, безкрайно изкусителен. — Бих искал да те обичам, Хана. Бих искал да те държа в прегръдките си и да чувствам как сърцето ти бие бързо, както мисля, че бие сега. — Той направи пауза. — Прав ли съм? Блъскащо в гърдите сърце, пресъхнала уста, омекнали колене, надигащо се желание?
Мълчаливо, искрено, аз кимнах. Той се усмихна:
— Значи аз ще остана от тази страна на масата, а ти ще останеш от другата, а когато вече не си девица и момиче, ще си спомниш, че те желая, и ще дойдеш при мен.
Трябваше да заявя искрената си любов и уважение към Даниел, трябваше да избухна гневно пред арогантността на лорд Робърт. Вместо това му се усмихнах, сякаш се съгласявах, и бавно, стъпка след стъпка, запристъпвах назад от писалището, докато стигнах до вратата.
— Мога ли да ви донеса нещо, когато дойда пак? — попитах.
Той поклати глава:
— Не идвай, докато не пратя да те повикат — нареди с хладен тон, много различен от моята възбуда. — И стой далеч от Кат Ашли и от Елизабет заради собствената си безопасност, птиче мое, след като предадеш съобщението си. Не идвай при мен, освен ако не пратя специално да те повикат.
Кимнах, намерих опипом дървената врата зад гърба си и потропах по нея с треперещи пръсти.
— Но нали ще изпратите да ме повикат? — настоях със слаб глас. — Няма просто да ме забравите?
Той допря пръсти до устните си и ми изпрати въздушна целувка.
— Госпожице-момче, огледай се: виждаш ли около мен кралски двор, пълен с мъже и жени, които ме обожават? Нямам други посетители, освен съпругата си и теб. Всички други се измъкнаха, с изключение на двете жени, които ме обичат. Не пращам да те викат често, защото не искам да те излагам на опасност. Съмнявам се, че искаш в двора да почнат да питат коя си и откъде идваш, и на кого си вярна, дори сега. Пращам да те викат, когато имам работа за теб, или когато не мога да издържа дори още ден, без да те видя.
Войникът отвори вратата зад мен, но аз не можех да помръдна.
— Обичате да ме виждате? — прошепнах. — Наистина ли казахте, че понякога не можете да преживеете един ден, без да ме видите?
Усмивката му бе топла като милувка, и също толкова лека.
— Да те виждам, е едно от най-големите ми удоволствия — каза той нежно. После войникът внимателно ме хвана под ръка, и аз излязох.
Пролетта — лятото на 1555
В Хамптън Корт приготвяха стаята за раждането на кралицата. В личния кабинет зад спалнята й бяха окачени най-скъпи гоблени, специално избрани заради изобразените на тях свещени и насърчителни сцени. Прозорците бяха залостени, та в стаята да не прониква дори полъх. Завързаха на колоните на леглото огромни, плашещи ивици плат, в които тя да се вкопчва, когато родилните болки започнеха да раздират трийсет и деветгодишното й тяло. Леглото беше застлано с великолепна покривка и също такава калъфка за възглавница, които кралицата и нейните дами бродираха още от деня на сватбата й. До каменното огнище имаше големи купчини от пънове, така че стаята да може да бъде затоплена до крайност. Покриха подовете с килими, та всеки звук да бъде заглушаван, и внесоха великолепната кралска люлка с двеста и четирийсет дрешки и постелки за момчето, което щеше да се роди някъде през следващите шест седмици.