Наведох се към нея:
— Принцесо, ако кралицата беше видяла вас и съпруга си днес, както ви видях аз, щеше на мига да ви прокуди в Удсток.
Елизабет се изсмя доволно:
— О, не, той не би й позволил.
— Той? Не той дава заповедите тук.
— Той е крал — изтъкна тя. — Той й каза, че е редно да се отнасят към мен с уважение, и сега получавам точно такова отношение. Той й каза, че трябва да мога да ходя, където пожелая, и сега е така. Ще й каже, че трябва да остана в двора, и аз ще остана. Ще й каже, че не бива да бъда заставяна да върша нещо по принуда, тормозена или обвинявана в каквото и да било. Ще бъда свободна да се срещам с когото искам, да говоря, с когото искам, накратко, да правя всичко, каквото поискам.
Ахнах, удивена, че може да стигне толкова далеч в самоувереността си.
— Винаги ще бъдете под подозрение.
— Не и аз — каза тя. — Вече не. Може още утре да открият дузина пики в кошницата с прането ми, и пак няма да повдигнат обвинения срещу мен. Той ще ме защити.
Млъкнах зашеметена.
— А той е хубав мъж — тя почти измърка от удоволствие. — Най-могъщият мъж в християнския свят.
— Принцесо, играете изключително опасна игра — предупредих я. — Никога преди не съм ви чувала да говорите така безразсъдно. Къде отиде предпазливостта ви?
— Ако той ме обича, тогава нищо не може да ме засегне — каза тя, с много нисък глас. — А аз мога да го накарам да ме обикне.
— Невъзможно е той да има друго намерение, освен да ви опозори, и да сломи сърцето й — казах ожесточено.
— О, той няма абсолютно никакви намерения — тя сияеше от удоволствие. — Той е над всякакви намерения. Аз не го оставям на спокойствие. Той не възнамерява нищо, не мисли нищо. Предполагам, че почти не може да се храни или да спи. Нима не познаваш насладата от това да завъртиш главата на един мъж, Хана? Трябва да ти кажа, че това е по-хубаво от всичко друго на света. А когато мъжът е най-влиятелният човек в християнския свят, крал на Англия и принц на Испания, и съпруг на студената ти като лед, високомерна, тиранична, грозна стара сестра, тогава това е най-голямата радост, която изобщо може да се изпита!
Няколко дни по-късно бях излязла на езда. Вече бях твърде едра за дребното конче, което семейство Дъдли ми бяха подарили, и сега яздех един от собствените прекрасни коне на кралицата, от кралските конюшни. Отчаяно копнеех да бъда навън. Хамптън Корт, въпреки цялата си красота, въпреки здравословното си разположение, беше като затвор това лято, и когато излизах сутрин да яздя, винаги имах чувството, че съм временно пусната на свобода. Тревожността на кралицата и очакването на бебето измъчваха всички, докато най-сетне заприличахме на кучки на верига, готови да прегризем собствените си лапи, за да се освободим.
Обикновено яздех на запад по протежение на реката, докато ярката утринна слънчева светлина топлеше гърба ми, покрай градините и малките ферми и нататък, където околността ставаше по-дива, а фермерските къщи се срещаха по-рядко. Можех да накарам ловната си кобила да прескача ниските живи плетове, тя прецапваше потопите в стремителен, бърз галоп. Яздех повече от час и винаги тръгвах да се прибирам с неохота.
През тази топла сутрин се радвах, че успях да изляза рано: по-късно щеше да бъде твърде горещо за езда. Усещах горещото слънце върху лицето си, и смъкнах шапката си по-ниско, за да защитя лицето си от изгарящата му светлина. Свърнах назад към двореца и видях друг конник на пътя пред себе си. Ако се беше запътил към конюшните или беше останал на главния път, едва ли щях да го забележа: но той свърна от пътя, който водеше към двореца, и пое по малка пътека, която се спускаше успоредно на стените на градината. Предпазливото му приближаване ме накара да застана нащрек, и аз се извърнах към него, за да го огледам по-внимателно. Веднага разпознах приведените му рамене на учен. Провикнах се, без да се замисля:
— Мистър Дий!
Той спря коня си, обърна се и ми се усмихна, напълно невъзмутим.
— Толкова се радвам да те видя, Хана Верде — каза той. — Надявах се, че може да се срещнем. Добре ли си?
Кимнах:
— Много добре, благодаря. Мислех, че сте в Италия. Моят годеник ми писа, че е слушал лекцията ви във Венеция.
Той поклати глава: