— Милейди, трябва да вървя — казах решително.
Кат Ашли ме спря:
— Ще те помолят да занесеш няколко книги на мистър Дий. Той ще ти предаде някои книжа, които да занесеш на сър Уилям в една къща, която аз ще ти посоча — каза тя. — Погледни го сега, за да те познае, когато те види. Сър Уилям, това е юродивата на кралицата, тя ще ви донесе книжата, които са ви нужни.
Ако нареждането не беше дошло от Кат Ашли, може би нямаше да си спомня предупреждението на лорд Робърт: но милорд беше съвсем ясен с мен, и думите му потвърждаваха собствения ми ужас от това, което замисляха тук.
— Съжалявам — казах простичко на Кат Ашли, като избягвах дори да поглеждам към сър Уилям и ми се искаше той никога да не ме беше виждал. — Но негова светлост лорд Робърт ми каза да не предавам съобщения по ничия молба. Такава беше заповедта му. Трябваше да ви кажа за панделките и да не изпълнявам поръчки след това. Трябва да ме извините, принцесо, сър, мистрес Ашли, не мога да ви помогна.
Отидох бързо до вратата и излязох, преди да успеят да възразят. Когато се озовах на сигурно място, извън стаята и тръгнах надолу по коридора, си поех дъх и едва тогава осъзнах, че сърцето ми блъскаше силно, сякаш бях избягала от някаква опасност. Когато видях, че вратата остана затворена, и чух тихото пускане на добре смазаното резе и глухото тупване на задника на Кат Ашли върху дъските, осъзнах, че наистина съществуваше опасност.
Беше юни. Бебето на кралица Мери закъсняваше вече с повече от месец: сега вече всички имаха основание да се тревожат, а вятърът навяваше нападалите от живите плетове цветчета от глог по пътищата като сняг. Поляните бяха пищно обрасли с цветя, чийто аромат бе опияняващ в топлия въздух. А ние все още се бавехме и чакахме в Хамптън Корт, макар че в друго време досега кралският двор щеше да е потеглил към някой друг дворец. Чакахме, макар че розите разцъфнаха в градините, а всички птици в Англия отглеждаха малки в гнездата си — всички, с изключение на кралицата.
Кралят ходеше наоколо с лице като буреносен облак, изложен на остроумия в английския двор, и на опасност извън стените на двореца. Беше поставил стражи, които стояха ден и нощ на пътищата към двореца, и войници — при всеки кей на реката. Говореше се, че ако кралицата умре при раждане, на портата на двореца ще се стекат хиляди хора, готови да разкъсат испанците. Единственото нещо, което можеше да го опази тогава, щеше да бъде благоволението на новата кралица, Елизабет. Нищо чудно, че принцесата шестваше из двореца в тъмната си рокля, като черна котка, галената обитателка на някоя млекарница, преяла със сметана.
Испанските благородници от свитата на краля ставаха все по-раздразнителни, сякаш забавянето на бебето поставяше под съмнение собствената им мъжественост. Бояха се от злонамереността на англичаните. Те бяха малка група под обсада, без надежда за подкрепление. Само появата на бебето би гарантирала безопасността им, а бебето се бавеше тревожно.
Дамите в свитата на кралицата станаха унили: имаха чувството, че ги правят на глупачки, насядали с малки ръкоделия в ръце, да изработват кърпи, пеленки и дрешки за бебе, което не идваше. По-младите момичета, които се надяваха на весела пролет в двора с балове и пикници, поетични драми и лов, съжаляваха, че трябва да седят с кралицата в задушната затъмнена стая, докато тя се молеше безмълвно по цели часове. Излизаха от стаята, където тя живееше в усамотение, нацупени като разглезени деца, за да кажат, че днес отново не се е случило нищо, през целия ден; а кралицата не даваше вид да е по-близо до времето за раждане сега, отколкото когато беше влязла в стаята за усамотение преди два месеца.
Единствено Елизабет изглеждаше незасегната от напрегнатата атмосфера в двореца, докато се разхождаше наперено из градините с дълги крачки, с развяващи се зад гърба й медночервени коси, с книга в ръце. Никой не се разхождаше с нея, никой не се сприятеляваше открито с нея, никой не рискуваше да бъде определен като близък с тази изключително съмнителна принцеса, но всички си даваха сметка по-ясно от всякога, че при сегашното състояние на нещата тя беше наследницата на трона. Раждането на син би означавало, че Елизабет отново е нежелана, заплаха за спокойствието на всички. Но докато нямаше син, тя беше следващата кралица. Освен това, независимо дали тя беше следващият монарх, или беше нежелана принцеса, кралят не можеше да откъсне очи от нея.