Всяка вечер крал Филип й кимваше, преди да затвори очи за благодарствената молитва преди хранене, сутрин й се усмихваше и й пожелаваше приятен ден. Понякога, когато имаше танци, тя отиваше да танцува с младите придворни дами, а той се облягаше назад в стола си и я наблюдаваше прикрито: лицето му не разкриваше нищо от мислите му. В тези дни тя никога не отвръщаше направо на погледа му: стрелваше го хладно с тъмните си очи изпод сведени клепачи и внимателно изпълняваше стъпките на танца, с изправена шия, а тънката й талия се движеше ту на една, ту на друга страна, в такт с музиката. Когато правеше реверанс към празния трон на сестра си в края на танца, лицето й оставаше сведено, но в усмивката й се четеше пълен триумф. Елизабет знаеше, че Филип не може да откъсне очи от нея, колкото и овладяно да беше изражението му. Знаеше, че Мери, уморена, отчаяна от дългото очакване на детето, едва ли беше съперница, която си струва да победи: но младата, ликуваща гордост на Елизабет не можеше да устои на предизвикателството да унижи по-голямата си сестра, изпълвайки зет си със смущаващо желание.
Отивах на вечеря в голямата зала през една хладна вечер в първите дни на юни, когато усетих докосване по ръката. Беше един малък паж, на служба при сър Уилям Пикъринг. Хвърлих бърз поглед нагоре по стълбите, за да разбера кой друг може да го е видял, а после наведох глава да чуя шепота му.
— Лорд Робърт казва да ви предам, че Джон Дий е арестуван, задето е изготвил хороскопа на кралицата — каза той: дъхът му погъделичка ухото ми. — Каза да изгорите всички негови книги или писма.
В следващия миг той изчезна, а с него изчезна и целият ми душевен покой. Обърнах се и влязох на вечеря, с лице, превърнало се в маска, със сърце, което блъскаше като чук в гърдите ми, докато с опакото на ръката трескаво търках бузата си, и не мислех за нищо друго, освен за книгата, която Джон Дий беше изпратил на баща ми и която той беше препратил, като стрела, сочеща нашия праг.
Тази нощ лежах в леглото, без да заспя, сърцето ми блъскаше в гърдите от ужас. Не ми хрумваше какво трябва да направя, за да се предпазя, да предпазя състоянието на баща ми, което още се съхраняваше в онзи прашен магазин в далечния край на Флийт Стрийт. Ами ако Джон Дий им кажеше, че съм правила предсказания по негово искане? Ако някой шпионин беше съобщил за онзи следобед в покоите на принцеса Елизабет, когато той беше начертал астрологичните диаграми с хороскопа на самата кралица? Ами ако знаеха за красивия сър Уилям, облегнат на вратата, получаващ уверенията им, че аз ще изпълнявам поръчки по негова молба и по искане на Елизабет?
Гледах как малкият ми прозорец избледнява от светлината на зората, и към пет сутринта бях на стълбите на портата към реката, оглеждайки водата за минаваща ладия, която можеше да ме отведе в града.
Имах късмет. Един стар лодкар, който започваше работата си за деня, наближи брега, когато му махнах, и ме качи на борда. Съненият войник, който охраняваше кея, дори не видя, че не съм истинско момче в ливрея.
— По жени ли? — попита той с намигване, предполагайки заради странния час, че съм младеж, който е бил с някоя от кухненските прислужници в двореца.
— О, да, най-развратни — казах бодро и скочих в лодката.
Платих на лодкаря и забързано скочих на брега при стъпалата на Флийт. Приближих се внимателно към улицата, опитвайки се да видя дали вратата на магазина ни е била насилвана. Беше твърде рано, за да ме забележи досадният ни съсед, само няколко млекарки викаха кравите си да излязат от задните дворове, за да ги заведат на паша в ливадите: нямаше кой да ми обърне внимание.
Въпреки това стоях колебливо на отсрещната врата в продължение на няколко дълги мига, наблюдавах улицата и се уверявах, че никой не ме гледа, преди да пресека мръсния калдъръм, да вляза в магазина и бързо да затворя вратата зад гърба си.
В магазина беше тъмно и прашно заради затворените капаци на прозорците. Не забелязах да е разхвърляно, все още никой не беше идвал тук, бях дошла навреме. Съседът ни беше внесъл пакета, надписан с бащиния ми почерк „За мистър Джон Дий“, и го беше оставил на тезгяха — толкова уличаващ, че все едно бе главня, приготвена за нашето изгаряне.
Развързах връвта и разчупих печата на баща си. Вътре имаше две книги: едната беше сборник от таблици, които показваха, доколкото можех да разбера, разположенията на планетите и звездите, другата беше наръчник по астрология на латински. Тези две книги в нашия магазин, адресирани до мистър Джон Дий — човек, арестуван, задето се беше опитал да предскаже датата на смъртта на кралицата — биха били достатъчна причина и двамата с баща ми да бъдем обесени за държавна измяна.