Върнах се в Хамптън Корт навреме за закуска. Изтичах през пустата градина откъм реката и влязох в двореца през вратата на конюшнята. Всеки, който ме видеше, щеше да си помисли, че съм излизала на езда рано сутринта, както правех често.
— Добър ден — каза един от пажовете и аз се обърнах към него с любезната усмивка на закоравяла лъжкиня.
— Добър ден — отвърнах.
— И как е кралицата тази сутрин?
— Наистина весела.
Подобно на завесите, препречващи лятното слънце в стаята, където прекарваше усамотението си преди раждането, кралицата ставаше все по-бледа и залиняваше с всеки ден от десетия месец на очакването. За разлика от нея Елизабет ставаше все по-уверена, самото й присъствие, косата й, кожата й, сякаш блестяха по-ярко. Когато влизаше забързано в родилната стая, вземайки ниско столче, за да бъбри безгрижно, да пее под съпровода на лютнята си или да шие невероятно фини бебешки дрешки, кралицата сякаш се свиваше и ставаше невидима. Това момиче беше лъчезарно, блестяща красавица, дори докато седеше приведено над ръкоделието си и скромно свеждаше главата си с червени като пламък коси. До нея, с ръка на корема, във вечно очакване да не би детето да се раздвижи, Мери постепенно се превръщаше в нещо не много повече от сянка. Докато дните се влачеха мъчително през безкрайно дългия месец юни, тя заприлича на сянка, очакваща раждането на сянка. Сякаш почти не присъстваше, бебето й сякаш почти не съществуваше. И двамата се изпаряваха.
Кралят беше един сломен човек. Всичко го караше да изпитва непреклонна вярност към съпругата си: любовта й към него, уязвимото й състояние, нуждата да успокоява английските благородници и да поддържа членовете на съвета благоразположени към испанската политика, докато страната се присмиваше на безплодния испански крал. Той съзнаваше това, беше блестящ политик и дипломат: но не можеше да се сдържи. Вървеше натам, накъдето го водеше Елизабет. Когато тя яздеше, той поръчваше да доведат коня му и яздеше в галоп след нея. Когато тя танцуваше, той я гледаше и поръчваше на музикантите да засвирят отново. Когато тя учеше, той й заемаше книги и поправяше произношението й като безпристрастен учител, докато през цялото време погледът му бе прикован върху устните й, върху деколтето на роклята й, върху ръцете й, леко сключени в скута.
— Принцесо, това е опасна игра — предупредих я.
— Хана, това е животът ми — каза тя простичко. — Когато кралят е до мен, не е нужно да се страхувам от нищо. А ако беше свободен да се ожени, тогава не бих могла да очаквам по-добър жених.
— Съпругът на сестра ви! Когато тя е бременна с неговото дете! — възкликнах, потресена.
Сведените й очи приличаха на тънки резки от черен кехлибар.
— Може би считам също като нея, че един съюз между Испания и Англия ще установи господство над целия християнски свят — каза тя със сладък гласец.
— Да, кралицата смяташе така, и въпреки това единственото, което се случи, е, че тя наложи на поданиците си законите против ереста — казах язвително. — А себе си докара до усамотение в затъмнена стая, докато сърцето й се къса, а отвън, под слънчевата светлина, сестра й флиртува със съпруга й.
— Кралицата се влюби в съпруг, който се ожени за нея по политически причини — заяви Елизабет. — Аз никога нямаше да бъда такава глупачка. Ако той се ожени за мен, ще бъде точно обратното. Аз ще съм онази, която сключва брак заради политиката, а той ще е онзи, който се жени по любов. И ще видим чие сърце първо ще бъде разбито.
— Той каза ли ви, че ви обича? — прошепнах, ужасена, мислейки си за кралицата, изгубена в самотата на уединената стая. — Каза ли ви, че ще се ожени за вас, ако тя умре?
— Той ме обожава — каза Елизабет с тихо задоволство. — Мога да го накарам да каже всичко.
Беше трудно да получа вести за Джон Дий, без да изглеждам прекалено любопитна. Той просто си беше отишъл, сякаш никога не беше съществувал, изчезнал в ужасните подземия на английската Инквизиция в „Сейнт Пол“, надзиравани от епископ Бонър, чиито решителни и сурови разпити подхранваха кладите в Смитфийлд с по половин дузина нещастни мъже и жени всяка седмица.