Грижеха се тези истории да не стигат до кралицата, но бях сигурна, че ако знаеше, щеше да сложи край на жестокостите. Една жена, която очаква раждането на собственото си дете, не изпраща друга бременна жена на кладата. Възползвах се от възможността една сутрин, когато тя се разхождаше.
— Ваше величество, може ли да говоря с вас?
Тя се обърна и се усмихна:
— Да, Хана, разбира се.
— Това е държавнически въпрос и не съм достатъчно подготвена, за да отсъждам — казах предпазливо. — И съм млада и може би не разбирам.
— Да разбираш какво? — попита тя.
— От Лондон идват новини за големи жестокости — казах решително. — Съжалявам, ако е неуместно да говоря, но се вършат множество жестокости във ваше име, и вашите съветници не ви съобщават за това.
Дързостта започна да ми изневерява. В дъното на групата от дами видях как Уил Сомърс завъртя очи към мен.
— Защо, какво имаш предвид, Хана?
— Ваше величество, знаете, че много от убедените протестанти в страната ходят покорно на литургия, а техните свещеници са изоставили съпругите си и са се подчинили на новите закони. Само техните слуги и наивните хора по селата нямат достатъчно ум да изрекат лъжа, когато бъдат подложени на разпит. Нима искате обикновените хора в страната ви да бъдат изгаряни заради вярата си? Нима не искате да проявите милост към тях?
Очаквах да се усмихне с признателност, но лицето й, когато се обърна към мен, беше намръщено:
— Ако има семейства, които са станали изменници, но не са променили вярата си, тогава искам имената им — каза тя, със суров глас. — Имаш право: целта ми не е да горя слуги, аз искам всички те, господари и слуги, да се обърнат отново към църквата. Бих била лоша кралица на Англия, ако не настоявах законът да е еднакъв за богатите и за бедните. Хана, ако знаеш името на някой свещеник, който крие съпругата си, тогава по-добре да ми кажеш сега, иначе излагаш на риск собствената си безсмъртна душа.
Никога не я бях виждала толкова студена.
— Ваше величество!
Сякаш не ме беше чула. Сложи ръка на сърцето си и възкликна:
— Кълна се в Бога, Хана, ще спася тази страна от греха, дори ако това коства живота на безброй хора. Трябва да се обърнем отново към Бог и да извърнем лице от ереста, и ако за това са нужни дузина клади, ако са нужни сто клади, ще го направим. И ако ти, дори ако ти криеш някое име, то аз ще го изтръгна от теб, Хана. Няма да се правят изключения. Дори ти ще бъдеш разпитана. Ако не пожелаеш да кажеш, ще наредя да те разпитат…
Почувствах как цветът се отдръпна от лицето ми, а сърцето ми започна да бие бясно. След като оцелях толкова дълго, да се изложа на опасност, да отида на дибата!
— Ваше величество! — заекнах. — Невинна съм…
От дъното на двора се чу писък и всички се обърнахме да погледнем. Една придворна дама тичаше към кралицата, повдигнала поли над глезените си.
— Ваше величество! — изхленчи тя. — Спасете ме! Шутът! Полудял е!
Уил Сомърс стоеше приведен, дългите му крака бяха прегънати в коленете. До него в тревата имаше жаба, изумруденозелена, примигваща с кръглите си очички. Уил също примигваше, подражавайки на това, което правеше жабата.
— Надбягваме се — каза той с достойнство. — Мосю Жабок и аз сме се обзаложили, че аз ще стигна до края на овощната градина преди него. Но той не бърза. Опитва се да покаже по-добра стратегия от моята. Ще ми се някой да го погъделичка с пръчка.
Дворът се разтърси от смях, жената, която изпищя, се беше съвзела и също се смееше. Уил, приклекнал като жаба, вдигнал колене към ушите, примигващ с изблещени очи, беше неудържимо смешен. Дори кралицата се усмихваше. Някой донесе пръчка, застана зад жабата и леко я смушка.