Кралицата бе принудена да гледа всичко това. Кралицата, отслабнала дотолкова, че беше направо мършава, с плосък корем, трябваше да гледа как по-малката й сестра призовава краля само с едно повдигане на оскубаната си вежда. Кралицата трябваше да гледа как мъжът, когото все още страстно обичаше, сега бе изцяло отдаден на друга жена, и тази жена, Елизабет, нежеланата сестра, която беше откраднала бащата на Мери, сега прелъстяваше съпруга й.
Кралица Мери никога не даваше и най-малък признак, че е разстроена. Не го правеше, когато се навеждаше от стола си и с усмивка отправеше към Филип някаква реплика, а след това осъзнаваше, че той бе толкова погълнат да гледа как Елизабет танцува, че дори не я беше чул. Нито когато Елизабет му донесе една книга, която четеше, и съчини мото на латински за посвещението, импровизирано пред целия двор. Нито когато Елизабет му изпя мелодия, която беше написала за него, нито когато Елизабет го предизвика да се надбягват, докато бяха на лов, и двамата изпревариха придворните и отсъстваха в продължение на половин час. Мери притежаваше цялото достойнство на майка си, Катерина Арагонска, която бе гледала собствения си съпруг, оглупял от любов по друга жена в продължение на цели шест дълги години, и през първите три от тях беше седяла на трона си и се беше усмихвала и на двамата. Точно както бе правила майка й, Мери се усмихваше на Филип с любов и разбиране и отправяше към Елизабет вежлива усмивка: и само аз и малкото хора, които наистина я обичаха, разбираха, че сърцето й се късаше.
През август получих писмо от баща си, в което ме питаше кога ще се присъединя към тях в Кале. Всъщност нямах търпение да отида. Вече не можех да спя в Англия, мястото, към което се бях стремила като свой дом, вече не беше убежище. Исках да бъда със собствения си народ, исках да бъда с баща си. Исках да бъда далече от епископ Бонър и димящите клади в Смитфийлд.
Отидох първо при Елизабет:
— Принцесо, баща ми ме моли да отида при него в Кале: имам ли позволението ви да замина?
Хубавото й лице веднага се смръщи. Елизабет обичаше да събира около себе си верни слуги, не й беше приятно някой да си отива:
— Хана, имам нужда от теб.
— Бог да ви благослови, принцесо, но мисля, че ви обслужват добре — казах с усмивка. — А и не ме посрещнахте много топло, когато дойдох при вас в Удсток.
— Тогава бях болна — каза тя раздразнено. — А ти беше шпионка на Мери.
— Никога не съм шпионирала никого — казах, удобно забравяйки работата си за лорд Робърт. — Кралицата ме изпрати при вас, както ви казах. Сега, когато виждам, че сте уважавана в двора и с вас се отнасят добре, мога да ви оставя, нямате нужда от мен.
— Аз ще решавам от какви слуги имам нужда и без какви мога да мина — каза тя веднага. — Не ти.
Направих лекия си поклон на паж.
— Моля ви, принцесо, пуснете ме да отида при баща си и годеника си.
Тя се развесели при мисълта за женитбата ми, както и знаех, че ще стане. Усмихна ми се: през раздразнителността й проблесна чарът на Тюдорите.
— Това ли си наумила? Готова си да захвърлиш облеклото на шут и да отидеш да намериш любимия си? Мислиш ли, че си готова да бъдеш жена, малки шуте? Изучава ли ме достатъчно?
— Не бих изучавала вас, ако искам да бъда добра съпруга — казах остро.
Тя се разсмя игриво.
— Слава Богу, не. Но какво научи от мен?
— Как да измъчваш един мъж до лудост, как да накараш един мъж да те последва, без дори да обърнеш глава, и как да слезеш от коня си, така че да се притиснеш към всеки инч от него.
Тя отметна глава назад и се разсмя — висок искрен смях.
— Добре си се учила — каза тя. — Надявам се само да получиш толкова радост от тези умения, колкото получавам аз.
— Но каква е ползата? — попитах.
Погледът, с който ме стрелна Елизабет, беше остър и пресметлив.
— Известно забавление — призна тя. — И истинска облага. Ти и аз спим по-спокойно в леглата си, защото кралят е влюбен в мен, Хана. А пътят ми към трона е малко по-ясен, откакто най-влиятелният мъж в света се закле, че ще ме подкрепи.
— Имате неговото обещание? — попитах, удивена от нея.
Тя кимна:
— О, да. Сестра ми не осъзнава доколко е предадена. В мен е влюбена половината й страна, а сега и съпругът й. Съветът ми към теб е, когато отидеш при съпруга си, никога да не му се доверяваш и никога да не го обичаш повече, отколкото те обича той.
Усмихнато поклатих глава:
— Имам намерение да бъда добра съпруга — казах. — Той е добър човек. Имам намерение да напусна двора, да отида при него и да му стана добра и вярна съпруга.