След като нямаше мъж, когото да измъчва, и никаква възможност да направи кралицата по-нещастна, отколкото тя вече беше, принцеса Елизабет се възползва от възможността да напусне двора в Гринич и да отиде в двореца си в Хатфийлд. Кралицата й позволи да замине, без нито една мила дума. Всякаква обич, която беше изпитвала към детето Елизабет, беше заличена от непочтеността на младата жена Елизабет. Флиртуването на Елизабет с краля, докато Мери мъчително понасяше последните седмици на една безплодна бременност, беше последният акт на преднамерена жестокост, който можеше да нарани сестра й. В сърцето си Мери видя това като окончателното доказателство, че Елизабет е дъщеря на блудница и свирач на лютня. Кое друго момиче би се отнесло към сестра си така, както беше сторила Елизабет? В сърцето си тя отрече родството си с Елизабет, отхвърли я като своя сестра, отхвърли я като своя наследница. Тя си взе назад обичта, която постоянно засвидетелстваше на по-младата жена, и я изхвърли от сърцето си. Беше доволна да я види, че си отива, и нямаше да я е грижа, ако не я видеше никога повече.
Слязох до голямата порта да се сбогувам с принцесата. Тя носеше строгата си рокля в черно и бяло, облеклото на протестантска принцеса, тъй като пътят й минаваше през Лондон и гражданите на Лондон щяха да излязат да я приветстват. Намигна ми дяволито, докато поставяше обутия си в ботуш крак в свитите в шепи ръце на един коняр, за да й помогне да се качи на седлото.
— Обзалагам се, че би предпочела да дойдеш с мен — каза тя язвително. — Не ми се вярва да изкараш твърде весела Коледа тук, Хана.
— Ще служа на господарката си в добри и лоши времена — казах спокойно.
— Сигурна ли си, че твоят млад човек ще те чака? — подразни ме тя.
Свих рамене:
— Казва, че ще чака — нямах намерение да казвам на Елизабет, че като гледах Мери, съкрушена от любовта към съпруга си, бракът не беше голяма примамка за мен. — Обещах му, че ще се омъжа за него, когато мога да напусна кралицата.
— Е, можеш да дойдеш при мен, по всяко време, ако желаеш — каза тя.
— Благодаря, принцесо — казах и се изненадах от удоволствието, което ми достави поканата й, но наистина никой не можеше да устои на чара на Елизабет. Дори в сянката на един помръкнал кралски двор Елизабет беше искрица слънчева светлина, с усмивка, напълно непомрачена от загубата, понесена от сестра й.
— Не чакай много, за да не стане твърде късно — предупреди ме тя с престорена сериозност.
Приближих се до шията на коня й, за да мога да вдигна поглед към нея.
— Твърде късно ли?
— Когато стана кралица, всички ще се втурнат да искат служба при мен, ти трябва да си начело на опашката — каза тя искрено.
— Това може да стане и след години — отвърнах.
Тя поклати глава: в тази свежа есенна утрин беше изключително самоуверена.
— О, не мисля така — каза. — Кралицата не е здрава жена, не е и щастлива жена. Мислиш ли, че крал Филип ще дотича у дома при нея при първа възможност, и ще й направи син и наследник? Не. А ми се струва, че в негово отсъствие бедната ми сестра просто ще се стопи от скръб. И когато това стане, ще ме намерят да изучавам Библията, а аз ще кажа… — тя замлъкна за миг. — Какво смяташе да каже сестра ми, когато й съобщят, че е кралица?
Поколебах се. Помнех много ясно думите на Мери в онези изпълнени с оптимизъм дни, когато тя бе обещала, че ще бъде кралицата-дева и ще върне Англия от времето на майка си към истинската й вяра и щастие.
— Смяташе да каже: „Това стана от Господа, и е дивно в очите ни“, но в крайна сметка получи вестта, докато бягахме, и трябваше да се пребори сама за трона си, вместо да бъде удостоена с него.
— Това ми харесва — каза одобрително Елизабет. — „Това стана от Господа, и е дивно в очите ни“. Отлично. Ще кажа това. Ще искаш да бъдеш с мен, когато това се случи, нали?
Огледах се бързо наоколо, за да се уверя, че не са ни подслушали, но Елизабет знаеше, че наблизо няма никой, който да ни чуе. През цялото време, откакто я познавах, тя никога не се беше излагала на риск — винаги приятелите й бяха тези, които в крайна сметка попадаха в Тауър.
Малката кавалкада беше готова да потегли. Елизабет сведе поглед към мен: дребното й лице беше будно и оживено под черната кадифена шапка.
— В такъв случай, по-добре ще е да дойдеш при мен скоро — напомни ми тя.