Когато се обърна към мен, тя изобщо не приличаше на онази Мери, която обичах. Лицето й приличаше на снежна маска.
— Те не са добри мъже, защото отричат словото Божие и Божията власт, а печелят и други за греха, който вършат — изсъска тя. — Те могат да се разкаят за греховете си и да бъдат помилвани, или могат да умрат. С тях би трябвало да говориш, Хана, не с мен. Такъв е законът: не човешки закон, не какъвто и да е закон, не моят закон, а законът на църквата. Ако не искат да бъдат наказани от църквата, тогава не бива да вършат грях. Не аз съм тази, която определя себе си за съдник тук, църквата е тази, която решава, и те трябва да й се подчинят, както се подчинявам аз.
Тя замълча за миг, но не можех да оборя с нищо убеждението й.
— Именно мъже като тях навлякоха на Англия Божия гняв — каза тя. — Няма добра жътва, няма плодородна година, откакто баща ми се обърна срещу църквата, и в люлката на Англия не се е раждало здраво дете, откакто той изостави майка ми.
Виждах как ръцете й се тресат, а гласът й трепери от надигащия й се гняв.
— Нима не виждаш? — запита тя. — Тъкмо ти? Нима не виждаш, че той изостави майка ми, и никога след това не се сдоби със здраво законно дете?
— Принцеса Елизабет? — промълвих.
Кралицата се изсмя високо и рязко.
— Тя не е негова — каза тя подигравателно. — Погледни я. Тя е Смийтън, от главата до петите. Майка й се опита да представи своето копеле като родно дете на краля, но сега, когато Елизабет порасна и се държи като дъщеря на свирач на лютня и блудница, всеки може да види произхода й. Бог даде на баща ми едно здраво дете: мен; а сетне настроиха горкия ми баща против мен и майка ми. От този ден насам тази страна и за миг не е имала благоденствие. Убедиха го да унищожи словото Божие, абатствата и манастирите, а после брат ми въвлече Англия още по-дълбоко в греха. Виждаш ли цената, която платихме? Глад в страната и болести в градовете.
— Бог трябва да бъде умилостивен. Едва когато грехът бъде изкоренен от страната, ще мога да зачена дете и ще мога да родя. В страна като тази не може да се роди свят принц. Злото, чието начало баща ми постави, което брат ми продължи, трябва да бъде отклонено. Всичко трябва да се върне назад.
Тя замълча рязко, задъхана. Не казах нищо. Бях зашеметена от пламенността й.
— Знаеш ли, понякога мисля, че нямам сили да го направя — продължи тя. — Но Бог ми дава сили. Дава ми решителност, за да заповядвам изпълнението на тези ужасни присъди, да казвам, че те трябва да продължат. Бог ми дава силите да върша Неговото дело, да изпращам грешниците на кладите, за да може страната да бъде пречистена. А после ти — на която се доверявах! — ти идваш тук при мен, когато се моля, за да ме изкушиш и да ме въведеш в грешка, в слабост, като ме молиш да отхвърля Бог и святата работа, която върша за Него.
— Ваше величество…
Гласът ми заседна в гърлото. Тя се изправи на крака и аз скочих. Десният ми крак беше изтръпнал и схванат, защото бях стояла на колене толкова дълго, и поддаде под мен, така че се проснах на земята. Лежах наполовина на пода, вдигнала поглед към нея, а тя ме гледаше, сякаш сам Бог ме беше сразил.
— Хана, дете мое, ти самата си на половината път към смъртния грях, като ме молиш за това. Не прави дори крачка по-нататък, или ще изпратя свещениците да се преборят с душата ти.
Усетих мириса на дима: опитах се да си внуша, че е от огъня в огнището, но знаех, че беше димът от горящото тяло на майка ми, димът от други английски мъже и жени, които изгаряха по пазарните площади надлъж и нашир из страната, че скоро щяха да изведат епископ Латимър и епископ Ридли, и тълпата щеше да ги гледа, а доктор Ридли щеше да каже на приятеля си да не пада духом, защото те сега ще запалят в Англия такава свещ, която никога няма да бъде угасена. Гърчех се в краката на кралицата като сакат просяк, а тя отдръпна полите си от мен, сякаш й беше непоносимо да я докосвам, и излезе от стаята, без да каже и дума повече, оставяйки ме на пода, преследвана от мириса на дим и разплакана от истински, неподправен ужас.
Зимата на 1555
Коледа бе отпразнувана в двора с множество пищни церемонии, но без радост, точно както беше предрекла Елизабет. Всички помнеха, че миналата година кралица Мери бе пристъпвала гордо из двора с разхлабени връзки на корсажа, изпъчила пред себе си големия си корем. Миналата година ние очаквахме нашия принц. Тази година знаехме, че принц няма да има, защото кралят беше напуснал ложето на кралицата, а зачервените й очи и слабото й тяло свидетелстваха, че е безплодна и сама. През цялата есен имаше слухове за заговори и контразаговори, говореше се, че английският народ не може да търпи да бъде управляван от крал испанец. Бащата на Филип щеше да предаде империята на сина си, и тогава по-голямата част от християнския свят щеше да е под негово господство. Хората роптаеха, че за него Англия е просто един затънтен остров, че той ще го управлява чрез безплодната кралица, която не преставаше да го обожава, макар всички да знаеха, че той си беше взел любовница и никога повече нямаше да се прибере у дома при нея.