Научавах новините от жените, с които делях стая. Кардинал Поул оглавил разследването на заговора и всеки ден нов човек бил арестуван и отвеждан за разпит. Първо сър Хенри Дъдли, който бил готов да предаде страната си на французите в замяна на тяхната помощ. Той разполагал с френско злато и с обещанието за малка армия от наемници и френски доброволци. Оттам проследиха уликите и стигнаха до предател във Върховния финансов съд, който беше обещал да открадне пари, за да плати за армията и оръжията. Подложен на разпит, той разкри, че имали намерение да изпратят кралицата при съпруга й в Ниските земи и да поставят на престола Елизабет. После кардиналът открил, че Кат Ашли и Уилям Пикъринг са стари приятели и се срещали дори в самия кралски двор: сър Уилям бил тайно въведен в страната и в самия Хамптън Корт.
Ковчежето на Кат Ашли в лондонската къща на Елизабет съдържало първата чернова на памфлет, подтикващ англичаните да се вдигнат на бунт срещу кралицата католичка и да поставят на трона протестантската принцеса.
Кардинал Поул започна да търси кой сред приятелите и познатите на Елизабет може да притежава печатарска преса, която би напечатала тайно подобен памфлет. Помислих си за разглобената преса в печатницата на Флийт Стрийт и се запитах колко ли време щеше да мине, преди да дойдат да ме отведат.
Кардиналът, осенен от Божието вдъхновение, решителен и проницателен, следваше пътека, която щеше да отведе до мнозина английски протестанти, мнозина приятели и служители на Елизабет, щеше неизбежно да го отведе и до мен, както и до много други. Всеки път, щом някой бъдеше арестуван и отведен за разпит, това беше поредният човек, който можеше да спомене, че юродивата на кралицата често е била с принцесата. И как някой бил казал на някой друг, че юродивата на кралицата е изпълнявала поръчки или е носела съобщения, че е позната на сър Уилям Пикъринг, че е доверена служителка на семейство Дъдли, макар да се твърди, че служи на кралицата.
Знаех, че ако кардинал Поул ме отведеше в тихата си стая с плътни завеси и ме накараше да застана пред тъмната му полирана маса и да му разкажа историята си, щеше да успее да я разнищи напълно. Бягството ни от Испания, пристигането ни в Англия, изчезването на баща ми, при което бе изоставил пресата: всичко сочеше към вината ни като „марано“ — евреи, които се опитват да минат за християни — и можехме да бъдем изгорени за ерес в Смитфийлд, така, както можехме да бъдем изгорени и в Арагон. Ако отидеше в магазина на баща ми, щеше да намери текстове, които бяха забранени и еретични. Някои от тях бяха забранени от закона, защото поставяха под съмнение словото Божие, дори намекваха, че земята се движи около слънцето, или че сега съществуват животни, които не са били създадени от Бог за шест дни при сътворяването на света. Някои от тях бяха незаконни, защото оспорваха превода на Словото Божие, като твърдяха, че ябълката на познанието била всъщност кайсия. А някои от тях бяха незаконни, просто защото не можеха да бъдат разбрани. Те разискваха загадки, а църквата на кардинала настояваше, че трябва да упражнява контрол над всички загадки на света.
Заради книгите в магазина можехме да бъдем екзекутирани за ерес, заради печатарската преса можеше да бъдем екзекутирани за държавна измяна, а ако някога кардиналът направеше връзка между най-добрите клиенти на баща ми, Джон Дий и Робърт Дъдли, и мен, в миг щях да се озова на ешафода с примка на шията — за държавна измяна.
Прекарах три дни в леглото, с поглед, втренчен в белия таван, трепереща от страх, макар че слънцето хвърляше ярки отблясъци по белосаните стени, а пред стъклото на прозореца жужаха пчели. После, вечерта на третия ден, станах от леглото. Знаех, че кралицата се подготвя да отиде в голямата зала и да седне пред сервираната вечеря, макар да й беше непоносимо да яде. Стигнах до покоите й, когато се надигаше от молитвения си стол.
— Хана, по-добре ли си сега?
Думите бяха любезни, но погледът й беше безучастен, тя беше хваната като в капан в един свой собствен скръбен свят. Една от дамите й се наведе и оправи шлейфа зад гърба й, но тя не обърна глава — сякаш не го беше почувствала.
— По-добре съм, но съм много разстроена от едно писмо, което получих днес — казах. Напрегнатото изражение на лицето ми подкрепяше моята история. — Баща ми е болен, почти смъртоносно, и бих искала да отида при него.
— В Лондон ли е той?
— В Кале, ваше величество. Той има магазин в Кале и живее при годеника ми и неговото семейство.
Тя кимна:
— Можеш да отидеш при него, разбира се. И се върни, когато той се почувства по-добре, Хана. Можеш да отидеш при ковчежника на домакинството и да вземеш надниците си до днешна дата, ще имаш нужда от пари.