В брачната си нощ ние се нахвърлихме един върху друг като двойка развратни любовници, копнеещи за преживяване, което твърде дълго им е отказвано. Сложиха ни в леглото с много смях, шеги и престорено смущение, и щом си отидоха, Даниел залости вратата, затвори капаците на прозорците и ме придърпа в леглото. Отчаяно копнеещи за усамотение, ние издърпахме завивките изцяло върху главите си и се целувахме и галехме в горещата тъмнина, като се надявахме, че одеялата ще заглушат шепота ни. Но насладата от докосването му ме завладя и аз нададох тих вик. Веднага спрях рязко и затиснах устата си с ръка.
— Няма значение — каза той, като отдръпна пръстите ми от устните, за да ги целуне отново.
— Има — казах, изричайки единствено истината.
— Целуни ме — помоли ме той.
— Добре, много тихо…
Целунах го и почувствах как устата му се разтапя под моята. Той се претърколи под мен и ме напътстваше, докато го възседна. При първото докосване на втвърдения му член между краката ми простенах от удоволствие и захапах опакото на ръката си, като се опитвах да се приуча да пазя мълчание.
Той ме обърна, така че се озовах под него.
— Затисни устата ми с ръката си — настоях.
Той се поколеба:
— По този начин сякаш те насилвам — каза неловко.
Изсмях се леко и задъхано:
— Ако ме насилваше, щях да съм по-тиха — пошегувах се, но той не можеше да се засмее. Отдръпна се от мен и се отпусна по гръб, и ме придърпа да легна до него, с глава на рамото му.
— Ще изчакаме, докато всички заспят — каза той. — Не могат да будуват цяла нощ.
Чакахме и чакахме, но тежките стъпки на майка му се отправиха нагоре по стълбите чак късно през нощта, а после чухме, със смущаваща яснота, въздишката й, когато седна отстрани на леглото, потропващият звук, когато пусна на пода една обувка с дървена подметка, после друга. После чухме рязко — и това ни показа колко тънки трябва да са стените — приглушеното шумолене, докато се събличаше, а после скърцането на въжетата на леглото, докато се вмъкваше под завивките.
След това беше невъзможно. Дори ако само се обърнех, леглото скърцаше толкова силно, че знаех, че тя ще го чуе. Притиснах устни към ухото му и прошепнах:
— Нека се любим утре, когато всички са излезли — и почувствах как кимна мълчаливо в знак на съгласие. После останахме да лежим, изгарящи от желание, неспособни да заспим от страст, без да се докосваме, без дори да се гледаме, през първата си брачна нощ.
На сутринта те дойдоха да вземат чаршафите, и щяха да ги развеят като окървавено знаме от прозореца, за да докажат консумирането на брака, но Даниел ги спря.
— Няма нужда — каза той. — Не харесвам старите порядки.
Момичетата не казаха нищо, но повдигнаха вежди към мен, сякаш добре знаеха, че изобщо не сме споделили леглото си, и подозираха, че той не може да изпита желание към мен. Майка му, от друга страна, ме гледаше, сякаш това й доказваше, че не съм девствена и че синът й беше въвел в дома й блудница.
Беше лоша брачна нощ и неприятна първа брачна утрин и се случи така, че те не излязоха цял ден, а си останаха у дома, и този ден не можахме да се любим, нито на следната нощ, нито пък на по-следващата.
Само след няколко дни вече се бях научила да лежа като камък под съпруга си, а той се беше научил да получава удоволствие мълчаливо и възможно най-бързо. Само след няколко седмици вече се любехме колкото бе възможно по-рядко. Ранното обещание на онази нощ на кораба, която бяхме прекарали в правене на любов, и която ме беше оставила замаяна от задоволено желание, не можеше да бъде търсено или изпълнено в спалня, където подслушваха четири любопитни жени.
Започнах да се мразя заради надигането на желанието си и последвалото смущение, че ще ни чуят. Беше ми непоносимо да знам, че всяка дума, която изричах, всеки затаен дъх, дори звукът от целувката ми, можеше да бъде чут от критични, застанали нащрек подслушвачи. Присвивах се при мисълта, че неговите сестри знаеха, че го обичам, трепвах при мисълта, че са толкова отблизо запознати с нещо, което трябваше да бъде съкровено, само наше. Първата сутрин, след като най-сетне се бяхме любили, когато Даниел слезе долу, долових погледа, който му хвърли бързо майка му. Беше поглед, изразяващ пълно притежание, както фермер може да гледа някой як бик за разплод. Беше чула приглушения ми вик на наслада предишната нощ и беше възхитена от мъжеството на сина си. За нея аз не бях нищо повече от крава, която скоро трябва да носи в утробата си теле, заслугата за всичко беше на сина й, славата на основателка на фамилия щеше да се падне на нея.