Отпуснах се на столчето до масата и объркано вдигнах поглед към нея.
— Защо не ми е казал?
Тя сви рамене:
— Защо му е да ти казва? Нима ти си му казвала нещо през всичките тези дълги години, през които го накара да те чака?
Помислих си за прикованите в мен тъмни очи на лорд Робърт, и за докосването на устните му по шията ми.
— Не съм лягала с друг мъж и не съм зачевала дете — казах тихо.
— Даниел е красив млад мъж — каза тя. — Наистина ли мислеше, че ще те чака като отшелник? Или изобщо не мислеше за него, докато се правеше на шут, обличаше се като блудница и тичаше Бог знае след кого?
Не казах нищо, докато слушах омразата в гласа й и наблюдавах гневната руменина по бузите й и пяната, избила по устните й от гневната й реч.
— Той вижда ли детето си?
— Всяка неделя в църквата — каза тя. Долових бързо прикритата й тържествуваща усмивка. — А два пъти седмично, когато ти казва, че работи до късно, той отива в къщата й да вечеря с нея и да види детето си.
Надигнах се от масата.
— Къде отиваш? — попита тя, внезапно разтревожена.
— Ще го пресрещна, докато се прибира вкъщи — казах. — Искам да говоря с него.
— Не го разстройвай — каза тя настойчиво. — Не му казвай, че знаеш за тази жена. Няма да е от полза за теб, ако се скарате. Помни, че той се ожени за теб. Би трябвало да бъдеш добра съпруга и да не мислиш за другата. По-добри жени от теб са си затваряли очите и не са обръщали внимание на нищо.
Спомних си изражението на безмълвна болка върху лицето на кралица Мери, когато чуваше кръшния смях на Елизабет, докато кралят шепнеше в ухото й.
— Да — казах. — Но вече нямам желание да бъда добра съпруга. Не знам какво да мисля, или за какво трябва да ме е грижа.
Внезапно забелязах гърнето с петното от каша отстрани, грабнах го и го запратих към задната врата. То се удари в дървото с отекващо дрънчене и се търкулна на пода.
— Можете сама да си изтъркате проклетото гърне! — изкрещях в стреснатото й лице. — Можете освен това вечно да си чакате внук от мен.
Излетях гневно от къщата и през пазарния площад, без да виждам сергиите и обичайните търговци. Проправих си път през рибарския кей, без дори да чувам дюдюкането на рибарите заради забързаната походка и непокритата ми глава. Стигнах тичешком до вратата на къщата на лекаря и тогава осъзнах, че не можех да заблъскам по нея и да настоявам да видя Даниел. Щеше да се наложи да почакам. Покачих се на ниския каменен зид на отсрещната къща и се настаних да го чакам. Когато минувачите ми се усмихваха или ми намигаха, аз им отправях гневен поглед, без да ми мигне окото, сякаш отново носех момчешките си дрехи и бях забравила как да приглаждам полите си и да свеждам свенливо очи.
Не обмислях какво ще му кажа, нито имах представа какво мога да направя. Просто чаках, както куче чака господаря си. Просто чаках, изпълнена с болка, както чака куче, чиято лапа е заклещена в капан, и не може да направи нищо, освен да чака, без да разбира защо е тази болка, без да знае какво може да се направи. Просто търпи. Просто чака.
Чух как часовникът удари четири, а после — четири и половина, преди страничната врата да се отвори и Даниел да излезе, като се провикна, за да се сбогува, и затвори вратата зад себе си. В едната си ръка държеше плоско шише с някаква зелена течност, и когато стигна до портата, се отправи в друга посока, не към дома. Изпитах внезапен ужас, че отива да посети любовницата си, и че аз, подобно на някоя мнителна съпруга, ще бъда заловена да го шпионирам. Веднага прекосих пътя и изтичах към него.
— Даниел!
— Хана! — Задоволството, че ме вижда, беше неподправено. Но след един бърз поглед към побелялото ми лице каза: — Нещо не е наред ли? Болна ли си?
— Не — казах, с трепереща устна. — Просто исках да те видя.
— И ето че сега ме виждаш — каза той небрежно. Хвана ме под ръка. — Трябва да занеса това в къщата на вдовицата Джерин, ще дойдеш ли с мен?
Кимнах и закрачих редом с него. Не можех да вървя съвсем в крак с него. Плътната фуста под роклята ми пречеше да правя същите големи крачки, както когато бях паж. Повдигнах полите си настрани, но те все още ме караха да се клатушкам, сякаш бях кобила, приклещена в пръстена за обяздване на коне. Даниел забави крачка и тръгнахме мълчаливо. Той ми хвърли крадешком един поглед и от мрачното ми изражение се досети, че не всичко е наред, но реши да свърши първо с доставянето на лекарството.
Къщата на вдовицата беше една от по-старите постройки във вътрешността на пресичащите се улици на стария град. Къщите бяха нагъсто подредени под закрилящата ги грамада на крепостта, а малките улички до една бяха засенчени от издадените напред еркери на къщите, редящи се от двете им страни, простиращи се на север и юг и пресечени от съседния път, който се простираше на изток и запад.