— Откога е болен? — попита ме той, докато изтръскваше пръските морска вода от дебелото си тъмно наметало.
— Не е наистина болен. Изглежда най-вече уморен — казах, като взех наметалото от него и го разстлах пред малкия огън да се изсуши. — Не яде много, хапва супа и сушени плодове, но нищо друго. Спи и денем, и нощем.
— Каква е урината му? — попита Даниел.
Донесох стъкленицата, която бях запазила за диагнозата, и той я отнесе до прозореца и погледна цвета й на дневна светлина.
— Той горе ли е?
— В задната спалня — казах и последвах изгубения си съпруг по петите нагоре по стълбите.
Чаках отвън, докато Даниел премери пулса на баща ми, положи хладните си ръце на челото му и тихо го попита как се чувства. Чух приглушения им разговор, плътния звук на говора на двама мъже, които си казваха всичко, изричайки думи, които не ми говореха нищо, таен език, който жените никога не можеха да разберат.
После Даниел излезе и ме загледа сериозно и нежно. Отведе ме долу и не проговори, докато не влязохме отново в магазина, а дървената врата към стълбището се затвори зад нас.
— Хана, бих могъл да му поставя вендузи, и да му давам лекарства, и да го измъчвам по дузина различни начини, но не мисля, че аз, или който и да е друг лекар, може да го излекува.
— Да го излекува ли? — повторих глупаво. — Той просто е уморен.
— Той умира — каза тихо съпругът ми.
За миг не можех да възприема чутото.
— Но, Даниел, това не е възможно! Няма нищо, което да не е наред с него!
— В корема му расте буца, която притиска белите дробове и сърцето му — каза тихо Даниел. — Самият той я усеща, знае го.
— Просто е уморен — възразих.
— А ако почувства нещо по-лошо от умора, ако почувства болка, ще му дадем лекарство за облекчаване на болката — увери ме Даниел. — Слава Богу, че засега се чувства само уморен.
Отидох до вратата на магазина и я отворих, сякаш ми се искаше да влезе клиент. Онова, което исках, беше да избягам от тези ужасни думи, да избягам от тази скръб, която неотклонно се разстилаше пред мен. Дъждът, който капеше от стрехите на всички къщи по улиците, се стичаше през камъните на калдъръма към канавката на малки кални ручейчета.
— Мислех, че просто е уморен — повторих глупаво.
— Знам — каза Даниел.
Затворих вратата и се върнах в магазина.
— Колко време, как мислиш?
Мислех, че ще каже месеци, може би година.
— Дни — каза той тихо. — Може би седмици. Но мисля, че не повече.
— Дни ли? — казах неразбиращо. — Как е възможно да са дни?
Той поклати глава, в очите му имаше съчувствие.
— Съжалявам, Хана. Ще бъде съвсем скоро.
— Да помоля ли някой друг да го погледне? — настоях. — Може би наставникът ти?
Той не се обиди.
— Ако искаш. Но всеки ще каже същото. Можеш да напипаш буцата в корема му, Хана, това не е мистерия. Тя притиска корема му, сърцето и дробовете. Изстисква живота от него.
Рязко вдигнах ръце.
— Спри — казах нещастно. — Спри.
Той млъкна веднага.
— Съжалявам — каза. — Но той не чувства болка. И не се страхува. Подготвен е за смъртта. Знае, че тя идва. Тревожи се единствено за теб.
— За мен! — възкликнах.
— Да — каза той спокойно. — Трябва да го увериш, че си осигурена, че си в безопасност.
Поколебах се.
— Аз лично му се заклех, че ако изпаднеш в някакво затруднение или попаднеш в опасност, ще се погрижа за теб повече отколкото за който и да било. Ще те закрилям като своя съпруга, докато си жива.
Хванах се за дръжката на вратата, за да не се хвърля в ръцете му и да заплача като наскърбено дете.
— Това е било любезно от твоя страна — успях да кажа. — Не се нуждая от закрилата ти, но е било мило от твоя страна да го успокоиш.
— Имаш закрилата ми, независимо дали се нуждаеш от нея, или не — каза Даниел. — Аз съм твой съпруг, и не го забравям.
Той вдигна наметалото си от столчето пред огъня и го метна на раменете си.
— Ще дойда утре, и ще идвам всеки ден по пладне — каза той. — И ще намеря някоя добра жена да седи при него, за да можеш да си почиваш.
— Аз ще се грижа за него — изрекох сърдито. — Нямам нужда от никаква помощ.
Той спря на вратата.
— Наистина ти трябва помощ — каза тихо. — Това не е нещо, с което можеш да се справиш добре сама. И ще получиш помощ. Аз ще ти помагам, независимо дали го искаш или не. И ще се радваш за това, когато всичко приключи, дори и да се съпротивляваш сега. Ще бъда добър с теб, Хана, независимо дали ме искаш, или не.