— Не можеш да рискуваш да се върнеш, докато правилата срещу ереста са още толкова строги — каза той тихо. — Веднага ще те подложат на разпит.
— Ако съм под закрилата на негова светлост, ще бъда в безопасност — казах с проста увереност.
Струваше му голямо усилие да признае влиятелността на лорд Робърт.
— Предполагам. Но, моля те, говори с мен, преди да вземеш решение. Знаеш ли, той може и да не се ползва с твърде добро име, това е само една смела постъпка в дълъг живот, изпълнен с предателства.
Не обърнах внимание на критиката.
— Мога ли да те изпратя до вратата на дома ти?
Той ми предложи ръката си и аз я поех и закрачих редом с него. За първи път от месеци почувствах как малко от собственото ми мрачно настроение изчезва и се разтваря. Кралицата очакваше дете, лорд Робърт беше свободен и обсипан с почести заради храбростта си, Англия и Испания, съюзени, бяха победили френската армия. Със сигурност нещата щяха да започнат да се подреждат и за мен.
— Майка ми казва, че те е видяла на пазара в панталони — отбеляза Даниел.
— Да — казах небрежно. — Когато по улиците има толкова много войници и грубияни, така се чувствам в по-голяма безопасност.
— Би ли се върнала отново в моята къща? — попита Даниел. — Искам да те пазя. Можеш да задържиш магазина.
— Той не носи печалба — признах честно. — Не страня от теб заради магазина. Не мога да се върна при теб, Даниел. Взех решение и няма да го променя.
Бяхме стигнали до вратата ми.
— Но ако си в беда или опасност, ще ме повикаш — настоя той.
— Да.
— И няма да заминеш за Англия или да се срещнеш с лорд Робърт, без да ми кажеш?
Свих рамене:
— Нямам планове, с изключение на това, че бих искала да видя отново кралицата. Сигурно е много щастлива, иска ми се да я видя сега, когато очаква детето си. Толкова бих искала да я видя, изпълнена с радост.
— Може би когато мирният договор бъде подписан — предложи той. — Мога да те заведа до Лондон да я посетиш и да те върна, ако ти харесва това предложение.
Погледнах го предпазливо:
— Даниел, това наистина ще бъде мило.
— Бих направил всичко да те зарадвам, всичко, което ще те направи щастлива — каза той нежно.
Отворих вратата:
— Благодаря ти — казах тихо и се отдалечих от него, за да не допусна грешката да пристъпя напред и да се сгуша в обятията му.
Зимата на 1557–1558
Носеха се слухове, че победената френска армия се е обърнала кръгом и се прегрупира по границата. Всеки чужденец, който пристигаше в Кале за коледния пазар, беше смятан за шпионин. Французите трябваше да тръгнат срещу Кале, за да отмъстят за Сен Кентен, но те сигурно знаеха, както знаехме всички, че градът не може да бъде превзет. Всички се страхуваха, че укрепленията извън града ще бъдат минирани, че дори сега опитните френски сапьори дълбаеха като червеи самата тъкан на английската земя. Всички се страхуваха, че стражите ще бъдат подкупени, че крепостта ще падне чрез предателство. Но над всичко това господстваше радостна увереност, че французите не може да успеят. Филип Испански беше блестящ командир, беше извел на бойното поле цвета на английската армия, какво можеха да направят французите, когато армия като нашата нападаше собствените им граници, а зад тях имаше непревземаема крепост като нашата?
После слуховете за френско настъпление станаха по-подробни. Една жена, която идваше в магазина ми, предупреди Мари, че трябва да скрием книгите си и да заровим скъпоценностите си.
— Защо? — запитах настоятелно Мари.
Лицето й беше побеляло.
— Аз съм англичанка — каза ми тя. — Баба ми беше чистокръвна англичанка.
— Не се съмнявам в лоялността ти — казах, без да мога да повярвам, че някой се опитва да докаже произхода си пред мен, която бях мелез по рождение, образование, религия и избор.
— Французите идват — каза тя. — Онази жена е от моето село и била предупредена от приятелката си. Дошла е да се укрие в Кале.
Тя беше първата от мнозина. Постоянен поток от бегълци от английските земи се стичаше през портите. Хората бяха убедени, че ще са в най-голяма безопасност в този недосегаем град.
Търговската камара, която почти управляваше града, направи голямо спално помещение в Стейпъл Хол, внесе храна преди френското настъпление, и предупреди всички здрави млади мъже и жени в Кале, че трябва да се подготвят за обсада. Французите идваха, но английската и испанската армия щяха да ги преследват упорито. Не трябваше да се боим от нищо, а трябваше да се подготвим.