После през нощта, съвсем неочаквано, укреплението Ниоле падна. То беше едно от осемте укрепления, които пазеха Кале, и затова загубата не беше голяма. Но Ниоле се намираше на река Ам, и оттам се контролираха морските шлюзове, които трябваше да наводнят каналите около града, така че никоя армия да не може да премине. След като Ниоле беше във френски ръце, не разполагахме с друга защита, освен останалите укрепления и високите стени. Бяхме изгубили първата отбранителна линия.
Още на другия ден чухме тътен на оръдия, а после през града се понесе слух. Укреплението Ризбан, което охраняваше вътрешното пристанище на Кале, също беше паднало, макар да беше новопостроено и наскоро укрепено. Сега самото пристанище лежеше открито за френските кораби, а английските кораби, които се поклащаха дръзко на котва в пристанището, можеха всеки момент да бъдат превзети.
— Какво ще правим? — попита ме Мари.
— Това са само две укрепления — казах упорито, опитвайки се да скрия страха си. — Английската армия ще разбере, че сме под обсада, и ще дойде да ни спаси. Ще видиш, след по-малко от три дни ще бъдат тук.
Но вместо това френската армия се подреди в редици пред стените на Кале, и френските стрелци с аркебузи изстрелваха градушка от стрели. Стрелите описваха дъги над стените и избиваха безразборно хора, които тичаха по улиците, отчаяно опитващи се да влязат в къщите си.
— Англичаните ще дойдат — казах. — Лорд Робърт ще дойде и ще атакува французите в гръб.
Залостихме кепенците на магазина и се спотайвахме в задната стая, изпаднали в ужас, че големите порти, толкова близо до малкия ни магазин, ще бъдат прицел на атаката. Французите докараха обсадни машини. Макар да бяхме скрити в задната стая на магазина, чувах блъскането на големия таран по залостените порти. Нашите войници на крепостните стени стреляха, отчаяно опитвайки се да избият войниците, които събаряха защитните съоръжения. Чух рев и съскане, когато голямо буре с врящ катран беше съборено от стените и изсипано върху нападателите отдолу: чух писъците им, когато бяха опърлени и обгорени, а обърнатите им нагоре лица понесоха най-страшния удар. Мари и аз, обзети от отчаяние и страх, се снишавахме зад вратата на магазина, сякаш тънките дървени дъски можеха да ни защитят. Не знаех какво да правя, нито пък къде да отида, за да съм в безопасност. За миг си помислих да изтичам през улиците до къщата на Даниел, но бях твърде изплашена, за да махна резето на входната врата, а освен това навън цареше безпорядък, оръдейни снаряди описваха дъги над градските стени и падаха по улиците, горящи стрели се сипеха като дъжд по сламените покриви, а подкрепленията тичаха през тесните улици към стените.
После тропотът на стотици конски копита се разнесе по улицата пред вратата ни и аз осъзнах, че английската армия, разквартирувана в града, се събира за контраатака. Сигурно смятаха, че ако могат да прогонят френската армия от портите на града, близката околност може да бъде завзета отново, и напрежението — свалено от градската отбрана.
Чухме как конете преминават, а после — тишината, докато се събираха при портата. Осъзнах, че за да излязат, портата ще трябва да бъде разтворена широко, и в този момент малкият ми магазин щеше да се озове точно в центъра на битката.
Това беше достатъчно. Прошепнах на Мари на френски:
— Трябва да се измъкнем оттук. Отивам при Даниел, искаш ли да дойдеш с мен?
— Ще отида при братовчедите си, живеят близо до пристанището.
Промъкнах се до вратата и я открехнах съвсем леко. Гледката, която видях, когато надникнах, беше ужасяваща. На улицата отвън цареше пълен хаос, сред който войници тичаха нагоре по каменните стъпала към стените, въоръжени до зъби, а хората помагаха на ранените да слязат. Над открит огън затопляха ново голямо буре с катран само на метри от сламения покрив на една съседна къща. А от другата страна на портата се носеше ужасният шум от цяла армия, която блъскаше по вратата, катереше се по стените, стреляше нагоре, подреждаше оръдия и изстрелваше снаряди, твърдо решена да щурмува стените и да влезе в града.
Отворих широко вратата и почти веднага чух ужасяващ вик от стените точно над магазина, когато градушка от стрели се изсипа върху група незащитени мъже. Мари и аз изтичахме на улицата. Зад нас, а после навсякъде около нас, се разнесе ужасен трясък. Френската обсадна машина беше изстреляла с катапулт голям товар от камъни и отломки през стената. Той се посипа по улицата ни като срутваща се планина. Керемидените покриви рухнаха като купчинки карти, разпръснати по пода, камъни прелитаха през сламата, удряха отгоре комините, те се накланяха, търкаляха се по стръмните покриви и падаха към калдъръмената настилка, за да се разбият около нас със звук на оръдеен изстрел. Сякаш от самите небеса се сипеха камъни и огньове, сякаш ужасът щеше да ни погълне.