Но нямаше знак от Робърт, макар януари да свърши и да започна февруари. Нямаше и следа от Робърт, макар тя да ми казваше, че той ще дойде скоро и ще ме накара да се заловя за работа, нямаше знак от Робърт, макар че явно не беше арестуван по заповед на кралицата: каквато и да беше вината за загубата на Кале, тя нямаше да бъде приписана на него.
Ейми Дъдли беше свикнала с отсъствието му, разбира се. Но когато бе спала сама през всичките тези години, докато той беше в Тауър, тя е била наясно защо е сама в брачното ложе. За всички — за баща си, за неговите приближени и роднини — тя е била мъченица на любовта си към Робърт, и всички те се бяха молили за неговото завръщане и нейното щастие. Но сега сигурно и тя, и всички останали постепенно осъзнаваха, че лорд Робърт не се беше върнал у дома при съпругата си, защото предпочиташе да не го прави. По някаква причина, той не бързаше да сподели леглото й, да се наслади на близостта й. Освобождаването от Тауър не означаваше завръщане към малкия кръг, в който протичаше съществуването на съпругата му. За лорд Робърт свободата означаваше двора, означаваше кралицата, означаваше бойни полета, политика, власт: един по-широк свят, за който лейди Дъдли не знаеше нищо. По-лошо от невежеството бе това, че тя се боеше. Тя мислеше за по-широкия свят единствено със страх.
Големият свят, който за лорд Робърт бе естествена среда, за нея беше място на постоянна заплаха и опасност. Тя гледаше на амбицията му, на неговата естествена, дадена му от Бога амбиция, като на опасност, възприемаше благоприятните му възможности единствено като риск. Тя му беше, във всеки смисъл на думата, неподходяща съпруга.
Най-сетне, през втората седмица на февруари, тя изпрати да го повикат. На един от неговите хора бе наредено да отиде до двора в Ричмънд, където кралицата се беше оттеглила в предвидената за усамотението й стая, за да роди детето си. Нейна светлост каза на слугата да съобщи на негово благородие, че има нужда от него в Чичестър, и да го изчака, за да го придружи до вкъщи.
— Защо не му пише? — попитах госпожа Одингсел, изненадана, че лейди Дъдли е готова да оповести публично желанието си съпругът й да се прибере у дома.
Госпожа Одингсел се поколеба:
— Предполагам, че може да постъпи, както предпочита — каза тя грубо.
Смущението й ми разкри истината.
— Не умее ли да пише? — попитах.
Госпожа Одингсел ме погледна намръщено:
— Не много добре — призна тя неохотно.
— Защо не може? — настоях аз, дъщеря на книгопродавец, за която четенето и писането бяха умения, толкова естествени като храненето и говоренето.
— Кога да се научи? — възрази госпожа Одингсел. — Тя беше още момиче, когато се омъжи за него, и младоженка, когато той се озова в Тауър. Баща й смяташе, че за една жена е достатъчно да умее да се подписва, а съпругът й така и не отдели време да я научи. Тя може да пише, но бавно, и може да чете, ако се налага.
— Не е необходим мъж, за да те научи да четеш и пишеш — казах. — Това е умение, което една жена може да усвои сама. Аз бих могла да я науча, ако иска.
Госпожа Одингсел извърна глава:
— Тя не би се унижила дотам, че да се учи от теб — каза грубо. — Би се учила единствено заради него. А той не си прави труда да я учи.
Пратеникът не изчака, а се върна вкъщи веднага, и й съобщи, че негово благородие казал, че ще дойде да ни посети за кратко, а междувременно съобщаваше на нейно благородие, че с него всичко е наред.
— Казах ви да изчакате за отговор — каза тя раздразнено.
— Милейди, той каза, че ще се видите скоро. А принцесата…
Тя рязко вдигна глава:
— Принцесата ли? Коя принцеса? Елизабет?
— Да, принцеса Елизабет заяви, че той не може да тръгне, докато всички чакат да се роди детето на кралицата. Каза, че не би могла да понесе още едно оттегляне преди раждане, което може да продължи с години. Каза, че не можела да издържи без него. Но милорд каза, че е готов да си тръгне, дори да напусне една лейди като нея, защото не ви е виждал, откакто е дошъл в Англия, а вие сте го повикали.
При тези думи тя леко се изчерви: суетата й бе разпалена като пламък.
— И какво още? — попита тя.
Пратеникът придоби малко смутено изражение.
— Само малко закачки между негово благородие и принцесата — каза той.
— Какви закачки?