Имах добрия късмет да ми предложат място на английския кораб, принадлежащ на лорд Робърт, и в суматохата на битката сметнах за най-добре да приема. Сега ми се иска да бях стигнала до теб, но, Даниел, не знаех какво да правя. Освен това, имах да мисля и за друг живот. Майката на детето ти беше убита от френски конник пред очите ми, и последното, което стори, беше да сложи сина ви в ръцете ми. Сега той е при мен и аз се грижа за него като за мой собствен. Той е в безопасност и е добре, макар че още не говори. Ако успееш да ми отговориш, може би ще ми кажеш какво да правя? Той говореше ли преди? И кой език знае?
Той се храни добре и расте, и се учи да ходи по-уверено. Живеем в Чичестър, в Съсекс, при съпругата на лорд Дъдли, докато успея да си намеря служба. Смятам да отида в двора или при принцеса Елизабет, ако тя се съгласи да ме приеме.
Много ми се иска да можех да те попитам какво според теб ще бъде най-добре да направя. Много ми се иска да беше с мен тук, или аз да бях с теб. Моля се да си в безопасност, Даниел, и ти казвам сега, както трябваше да ти кажа преди, че никога не съм преставала да те обичам, дори когато напуснах дома ти. Обичах те тогава, обичам те и сега. Иска ми се да бяхме останали заедно тогава, иска ми се да бяхме заедно сега. Ако някога Бог ми дари още една възможност с теб, Даниел, искам отново да бъда твоя съпруга.
Изпратих писмото до негова светлост, заедно с придружаваща бележка:
Милорд,
Съпругата ви е много любезна към мен, но злоупотребявам с гостоприемството й тук. Моля ви, позволете ми да дойда в двора или да разбера дали принцеса Елизабет е съгласна да ме вземе на служба при себе си.
Не получих никаква вест от Даниел, и почти не се надявах да получа, но не можех да определя дали мълчанието се дължеше на голямото разстояние, или означаваше смърт. Мълчанието му не ми позволяваше да разбера дали бях вдовица, избягала съпруга, или той просто вече не искаше да знае за мен. Чаках също и съобщение от негова светлост, а не получавах нищо.
Докато чаках вест от лорд Робърт, ми беше ясно, че съпругата му чакаше същото. И двете вдигахме нетърпеливо поглед, щом чуехме по алеята към къщата с тропот да се задава конник. И двете се взирахме навън през прозореца, когато ранните зимни вечери се спускаха около замъка и още един ден си отиваше без вест от него. С отминаването на всеки ден виждах как надеждите й гаснат. Ейми Дъдли бавно, но сигурно бе принудена да признае, че каквато и любов да беше изпитвал към нея, когато е бил млад мъж, а тя — млада жена, чувството бе залиняло от дългите години на амбициозно издигане, когато беше последвал бащината си свита и бе изоставил нея, а после е било напълно заличено от годините, прекарани в Тауър, когато го бе вълнувала единствено мисълта да се опази жив. В онези години, когато се беше борил да запази разсъдъка си и да не полудее, притиснат от самотата на затворничеството и страха от смъртната присъда, съпругата му е била най-последното нещо, за което е мислел.
Чаках го, но не като изпълнена с негодувание влюбена жена. Чаках го като човек, който можеше да ме освободи от сънливото замайване на домашната скука. Бях свикнала да управлявам собствения си магазин, да плащам сама пътя си, да печеля собствени пари. Да живея от неохотното милосърдие на друг човек беше много унизително за мен. И бях свикнала да участвам в живота на света: дори малкият скучен свят на английския Кале беше по-вълнуващ от живота в тази селска къща, където нищо не се променяше, освен времето и сезоните, а Бог знае, че те се точеха бавно като години, като десетилетия. Исках новини за кралицата, за усамотението й преди раждането, за дългоочакваната поява на нейното дете. Ако родеше син сега, английският народ щеше да й прости загубата на Кале, ужасната зима, която Англия бе преживяла тази година, дори болестта, която върлуваше из страната в този сезон на студове и дъжд.
Най-сетне пристигна бележка от двора:
Ще бъда при вас следващата седмица.
Ейми Дъдли реагира хладно, с голямо достойнство. Не накара слугите да обърнат къщата надолу с главата, за да я подготвят за пристигането му, не повика съседите и васалите на пиршество. Погрижи се сребърните съдове и калаените супници да бъдат лъснати допълнително, и да постелят най-хубавите чаршафи за леглото й, но с изключение на това, не направи специални приготовления за завръщането на негова светлост. Само аз виждах, че тя чакаше, както куче чака да чуе стъпките на господаря си на прага: никой друг не би забелязал напрежението в тялото й всеки ден, от пукването на зората, когато той можеше да подрани, до здрач, когато той можеше да закъснее. Тя започна да си ляга веднага щом се стъмнеше, сякаш дните на чакане бяха толкова непоносими, че искаше да проспи часовете, когато не беше вероятно той да пристигне.