Един здрав син беше единственото нещо, което щеше да я издигне отново в очите им, а някои от тях дори не искаха и това. Някои от тях, сега може би повечето, биха предпочели тя да умре бездетна и короната да отиде направо при принцеса Елизабет — поредната жена, макар да им беше втръснало от кралици. Но тази принцеса беше добра протестантка, и то такава, която вече беше отказала да се омъжи за испански принц и която сега се кълнеше, че изобщо няма намерение и желание да се омъжва.
След като изслушаха новините, те замърмориха тихо и започнаха да се разпръсват. Робърт топло разтърси ръката на Джон Филипс, целуна лейди Филипс по бузата и след това се обърна към мен:
— Хана? Наистина ли си ти?
Слязох бавно по стълбите, давайки си сметка за присъствието на съпругата му зад него, все още застанала в рамката на вратата.
— Милорд — казах. Стигнах до най-долното стъпало и му направих реверанс.
— Никога не бих те познал — каза той невярващо. — Ти си повече от момиче, Хана. Ти си зряла жена, и най-после си захвърлила панталоните! Наложи ли се да се учиш отново да ходиш, съвсем отначало? Покажи ми обувките си! Хайде! На високи токове ли си? И с бебе на ръце? Това е истинско преобразяване!
Усмихнах се, но чувствах как очите на Ейми се забиват в мен като свредели.
— Това е синът ми — казах. — Благодаря ви, че ни измъкнахте от Кале.
Лицето му помръкна за миг:
— Иска ми се да можех да ги спася всичките.
— Имате ли новини от града? — попитах го. — Съпругът ми и семейството му може още да са там. Препратихте ли писмото ми?
Той поклати глава:
— Дадох го на пажа си и му казах да го даде на някой рибар, който навлиза навътре във френските морета, и да го помоли да го предаде на някой френски кораб, ако срещне такъв, но не можах да направя повече за теб. Не сме чули нищо за мъжете, които бяха пленени. Дори не сме започнали с предложенията за мир. Крал Филип ще ни държи във война с Франция възможно най-дълго, а кралицата не е в състояние да спори. Ще има някаква размяна на пленници и някои мъже ще бъдат изпратени у дома, но Бог знае кога — той поклати глава, сякаш за да прогони спомените за падането на непревземаемата крепост. — Знаеш ли, никога преди не съм те виждал в рокля. Преобразена си!
Опитах се да се засмея, но видях, че Ейми идва да повика съпруга си.
— Сигурно искаш да се измиеш и да смениш дрехите, с които си яздил — каза тя решително.
Робърт й се поклони.
— В спалнята ти има топла вода — каза тя.
— Тогава ще се кача — той хвърли поглед през рамо. — А някой трябва да покаже на Дий къде да отседне. — Свих се и се отдръпнах, но негова светлост не забеляза. Провикна се: — Хей, Джон — виж кой е тук!
Джон Дий излезе напред и видях, че беше по-променен от Робърт. Косата му бе посивяла на слепоочията, очите му бяха потъмнели от умора. Но излъчването му на увереност и вътрешен покой бе силно като всякога.
— Коя е тази дама? — попита той.
— Мистър Дий, аз съм Хана Карпентър — казах предпазливо. Не знаех дали ще признае, че за последен път се бяхме срещнали на най-ужасното място в Англия, когато бях изправена на съд и се борех за живота си, а той бе мой съдник. — Бях Хана Грийн. Юродивата на кралицата.
Той бързо ме погледна отново, а после бавна, сърдечна усмивка плъзна от очите към устните му.
— А, Хана, нямаше да те позная в рокля.
— А сега той е доктор Дий — каза небрежно негова светлост. — Шамбелан на епископ Бонър.
— О — казах предпазливо.
— А това синът ти ли е? — попита Джон Дий.
— Да. Това е Даниел Карпентър — казах гордо, а Джон Дий протегна ръка напред и докосна пръстите на малкото ми момче със своите. За мое учудване, Дани извърна глава и притисна лице в рамото ми.
— Колко е голям?
— Почти на две години.
— А баща му?
Намръщих се:
— Разделих се със съпруга си в Кале. Не знам дали е в безопасност — казах.
— Нямаш ли… усещане за него? — попита ме Джон Дий, с нисък глас.
Поклатих глава.
— Доктор Дий, Хана ще ви заведе до стаята ви — прекъсна ни рязко гласът на Ейми, която говореше за мен, сякаш й бях слугиня.
Тръгнах първа нагоре по стълбите към една от малките спални на първия етаж, следвана от Джон Дий. Лорд Робърт изтича нагоре по стъпалата зад нас, вземайки ги по две наведнъж: чухме как вратата се затръшна, когато влезе в стаята си.
Едва бях показала на Джон Дий къде ще спи, гардероба, където можеше да сложи дрехите си, и му бях наляла топла вода да се измие, когато вратата на стаята се отвори и лорд Робърт влезе.