Лицето на Джон Дий беше побеляло. Бяхме разкрити. С нас беше свършено. Лорд Робърт беше извадил сабята си от ножницата и един нож от ботуша си.
— Отворете! — разнесе се вик иззад залостената врата и върху дървото се стовари мощен удар, от който вратата се разлюля навътре. Бях сигурна, че това са хората на Инквизицията. Прекосих стаята и се приближих до лорд Робърт.
— Моля ви, милорд — казах бързо. — Не им позволявайте да ме наранят. Прободете ме със сабята си, преди да ме заловят, и спасете сина ми.
С едно плавно движение той се покачи в прозоречната ниша, издърпа ме горе до себе си и изби с ритник стъклото на прозореца.
— Скачай — посъветва ме той. — И бягай, ако можеш. Аз ще ги задържа за малко — разнесе се нов ужасен удар по вратата. Той кимна на Джон Дий и каза: — Отвори.
Джон Дий разтвори широко вратата и в стаята връхлетя лейди Ейми Дъдли.
— Ти! — възкликна тя щом ме видя, наполовина измъкнала се навън през прозореца. — Така си и мислех! Блудница!
Застанал зад нея, един слуга със смутено изражение държеше боздуган. Красивата резбована врата на семейство Филипс беше непоправимо раздробена на трески. Робърт рязко пъхна сабята си обратно в ножницата и повика с жест Джон Дий.
— Моля те, Джон, затвори каквото е останало от вратата — каза той уморено. — До разсъмване това ще се е разчуло из половината графство.
— Какво правиш тук? — настоя Ейми, като влезе с отривисти крачки в стаята, обхващайки с поглед масата, свещите, пламъците, които мъждукаха, уловени от идващо от прозореца течение, свещените символи. — На какъв мръсен разврат си се отдал?
— Няма нищо подобно — каза уморено Робърт.
— Какво прави тя тук с теб? А той?
Той пристъпи напред и улови ръцете й.
— Милейди, това са моят приятел и моята вярна служителка. Молехме се заедно за моето благополучие.
Тя се отскубна от хватката му и замахна към него, със стиснати в юмруци ръце. После го заудря по гърдите.
— Тя е блудница, а той се занимава с черни изкуства! — изкрещя тя. — А ти си един лъжлив измамник, който ми е разбивал сърцето толкова пъти, че не мога да ги преброя!
Робърт я хвана за ръцете.
— Тя е моя вярна служителка и почтена омъжена жена — каза той тихо. — А доктор Дий е шамбелан на един от най-изтъкнатите духовници в страната. Мадам, умолявам ви да се овладеете.
— Ще се погрижа да го обесят за това! — изкрещя тя в лицето му. — Ще го разоблича като човек, който си има работа с дявола, а тя не е нищо повече от вещица и уличница.
— Няма да постигнеш друго, освен да станем за посмешище — каза той спокойно. — Ейми, знаеш каква си. Успокой се.
— Как мога да бъда спокойна, когато ме срамиш пред собствените си приятели?
— Не си посрамена… — започна той.
— Мразя те! — изпищя тя внезапно.
Джон Дий и аз се отдръпнахме към стената и хвърлихме изпълнени с копнеж погледи към вратата, обзети от желание да се озовем далеч от тази врява.
Тя се отскубна с вой от хватката му и се хвърли по очи на леглото. Крещеше от ярост, напълно обезумяла. Джон Дий и негова светлост се спогледаха стреснато. Чу се лек шум от разкъсване и аз осъзнах, че беше захапала покривката на леглото и я разкъсваше със зъби.
— О, за Бога!
Робърт я хвана за раменете и я повдигна от леглото. Тя веднага се хвърли като котка да забие нокти в лицето му. Робърт я сграбчи за ръцете и я притисна надолу, докато тя падна на пода, на колене в краката му: той стискаше здраво китките й.
— Познавам те! — нахвърли се тя върху него. — Ако не е тя, тогава е някоя друга. В теб няма нищо друго, освен гордост и похот.
Лицето му, разкривено от гняв, постепенно се отпусна, но той продължи да държи здраво ръцете й.
— Наистина съм грешник — каза той. — Но, слава на Бога, поне не съм обезумял.
Устата й потрепери, после тя отново нададе вой, като вдигна очи към суровото му лице: от очите й се лееха сълзи, от устата й се откъсваха ридания.
— Не съм обезумяла, болна съм, Робърт — каза тя отчаяно. — Поболях се от скръб.
Той срещна погледа ми над главата й.
— Доведи госпожа Одингсел — каза кратко. — Тя знае какво да прави.
Стоях като вкаменена, гледайки как Ейми Дъдли скърца със зъби и се гърчи в краката на съпруга си.
— Какво?
— Доведи госпожа Одингсел.
Кимнах и излязох от стаята. Половината хора от домакинството се навъртаха на площадката пред стаята.
— Вървете да си гледате работата! — казах рязко, а после затичах по дългата галерия. Открих госпожа Одингсел, седнала пред малък огън в един студен ъгъл на стаята.