— Не е болен, нито ранен?
— Виж сама — каза той, като ми подаде листа с изписаните върху него три реда. — Държат го в крепостта. Ако искаш да му пишеш, мога да се погрижа да му изпратят писмото.
— Благодаря — казах. Четях и препрочитах писмото. В него не пишеше нищо повече от това, което той вече ми беше съобщил, но по някакъв начин с думите, написани с черно мастило върху изпоцапания от пътуване лист, новината изглеждаше по-истинска. — Слава Богу.
— Слава Богу, наистина — каза негова светлост с усмивка.
Импулсивно го хванах за ръката.
— И благодаря и на вас, милорд — казах пламенно. — Мило е от ваша страна да си правите толкова труд заради мен. Знам го. Благодарна съм ви.
Той нежно ме придърпа в прегръдката си, и сложи топлата си ръка на талията ми.
— Скъпа, знаеш, че бих направил всичко по силите си, за да те направя щастлива.
Поколебах се. Ръката му беше лека, усещах топлината на дланта му през тъканта на роклята си. Почувствах как се навеждам към него. Лорд Робърт хвърли крадешком бърз поглед нагоре и надолу из пустата галерия, а после устните му се сведоха към моите. Той се поколеба: беше толкова опитен прелъстител, че познаваше силата на забавянето, за да се усили желанието. После се наведе малко по-ниско и ме целуна, нежно, а после все по-страстно, докато ръцете ми обвиха шията му и той ме притисна към една стена: главата ми бе наклонена назад, очите — затворени, бях напълно отдадена на прекрасното усещане от докосването му.
— Лорд Робърт — прошепнах.
— Лягам си. Ела с мен, скъпа моя.
Не се поколебах.
— Съжалявам, ваша светлост, не.
— Съжалявам, ваша светлост, не? — повтори той иронично. — Какво искаш да кажеш, госпожице-момче?
— Няма да легна с вас — казах спокойно.
— Защо не? Не ми казвай, че не изпитваш желание, защото няма да ти повярвам. Мога да го вкуся по устните ти. Искаш ме толкова много, колкото те искам и аз. А тази вечер взаимното ни желание е доста силно.
— Такова е желанието ми — признах. — И ако не бях омъжена жена, щях да се радвам да бъда ваша любима.
— О, Хана, един съпруг, който е толкова далече и е на сигурно място в тъмница, не би трябвало да те тревожи. Кажи само една дума, и той може да си стои там, докато обявят всеобща амнистия. Ако питат мен, той може да си стои там вечно. А сега ела с мен в леглото.
Решително поклатих глава:
— Не, милорд, съжалявам.
— Не съжаляваш достатъчно — каза той ядосано. — Какво те мъчи, дете?
— Не е това, че той може да ме залови в изневяра — казах. — Въпросът е там, че не искам да му изменям.
— Ти му изменяш в сърцето си — каза весело Робърт. — Облягаш се на ръката ми, накланяш глава, отваряш устни за целувките ми. Той вече е предаден, госпожице-момче. Останалото е само осъществяване на желанието. Не е по-лошо от това, което вече си направила.
Усмихнах се на убедителната му логика, която служеше на собствените му интереси.
— Може би, но е погрешно. Милорд, казвам ви истината. Обожавам ви от деня, в който ви видях за първи път. Но обичам Даниел с истинска и почтена любов, и искам да му бъда добра съпруга, да му бъда вярна.
— Това между нас няма нищо общо с истинската любов, скъпа — каза той с простата си несдържана грубост.
— Знам — казах. — А сега искам любов. Похотта не ми е необходима. Искам любов. Неговата любов.
Той ме погледна: в тъмните му очи напираше смях.
— Ах, Хана, това е голяма грешка за жена като теб, която има възможност да постигне много и няма нищо за губене. Ти си най-близкото подобие на свободна жена, което съм познавал. Момиче, образовано много повече, отколкото е присъщо за пола му, съпруга, чийто съпруг е на цели мили от нея, жена с дарби, амбиция, с необходимия усет, за да ги използва, и с тяло на красива блудница. За Бога, момиче, стани моя любовница. Не трябва да се принизяваш до положението на съпруга.
Не можах да се сдържа и се изсмях.
— Благодаря — казах. — Но аз искам да бъда съпруга, без да се принизявам. Искам да избера Даниел, когато го намеря отново, и да го обичам вярно и от сърце.
— Но една нощ с мен ще ти достави такава наслада, знаеш — каза той, отчасти от суета, отчасти като последен опит.
— Напълно сигурна съм в това — казах, толкова безсрамна, колкото и той. — И ако не ме интересуваше нищо друго, освен удоволствието, тогава щях да ви умолявам за тази вечер и за всяка нощ след това. Но аз се влюбих, милорд, и никой освен любимия ми няма да ме удовлетвори.
Той отстъпи назад и ми направи красив, почтителен поклон, толкова нисък, сякаш се кланяше на кралица.
— Госпожице-момче, ти винаги надхвърляш очакванията ми. Знаех, че от теб ще стане прекрасна жена, но никога не съм очаквал, че ще стане изненадваща и почтена жена. Надявам се, че съпругът ти е достоен за теб, наистина се надявам. А ако не е…