Засмях се:
— Ако ми разбие сърцето за втори път, тогава ще се върна при вас толкова безсърдечна, колкото сте и вие самият, милорд — казах.
— Е, добре, споразумяхме се — каза той със смях и си легна сам.
След няколко дни негова светлост и Джон Дий бяха готови да се върнат в двора. Джон Дий щеше да отиде отново при епископ Бонър и да записва обвиненията и казаното при разпитите на стотици мъже и жени, обвинени в ерес. Щеше да гледа как ги изпращат на изтезания, а после, когато признаеха, щеше да гледа как ги изпращат на кладата.
Отидохме до конюшните заедно, за да проверим дали конете са готови за пътуването, и между нас увисна неловко мълчание. Никога нямаше да го попитам как събира сили да изостави тези безгрижни дни в провинцията и да се върне към работата си на палач.
Той проговори пръв:
— Хана, знаеш ли, по-добре е, че там съм съветник аз, по-добре, отколкото който и да е друг.
За миг не го разбрах, после си дадох сметка, че това беше заговор, нов заговор в рамките на друг заговор, сред големите заговори. По-добре беше поддръжниците и приятелите на принцеса Елизабет да бъдат разпитвани от Джон Дий, отколкото от човек, непоклатимо верен на кралицата, който държеше да види как всички те изгарят.
— Не знам как можете да го понасяте — казах простичко. — Жената, която видях, без нокти на пръстите на ръцете…
Той кимна и каза тихо:
— Да ни прости Господ. Съжалявам, че те арестуваха, Хана.
— Благодаря ви, че ме спасихте, ако това сте направили — казах неохотно.
— Не знаеше ли, че се застъпих за теб?
— В онзи момент не го разбрах напълно — казах предпазливо.
Джон Дий хвана ръката ми и я потупа.
— Права си. Имах по-голяма цел от това да спася живота ти. Но се радвам, че беше само докосната, а не пречупена от всичко това.
Влязохме в конюшнята. Там беше лорд Робърт, който наблюдаваше товаренето на една каруца с вещи, които му бяха нужни за покоите му в Ричмънд: един красив гоблен и няколко фини килима. Приближих се и го заговорих насаме.
— Ще ми пишете ли, за да ми съобщите как е кралицата? — попитах.
— Интересува те кой ще бъде наследникът?
— Интересува ме кралицата — казах. — Нямам по-верен приятел, откакто за първи път дойдох на служба при нея.
— А после избяга и я остави — отбеляза той.
— Милорд, както знаете, времената бяха опасни. Тогава бях в по-голяма безопасност далече от двора.
— А сега?
— Не очаквам безопасност. Но трябва да намеря някакъв начин да си изкарвам прехраната и да отглеждам сина си.
Той кимна:
— Хана, бих предпочел за момента да останеш тук, но през лятото ще те повикам при себе си в двора. Искам да видиш отново кралицата и да постъпиш на служба при нея.
— Милорд, вече не съм шут. Имам дете, за което да се грижа, и чакам съпруга си.
— Дете мое, наистина си глупачка, ако мислиш, че можеш да спориш с мен.
Това ме спря.
— Нямам намерение да споря — казах миролюбиво. — Но не искам да бъда разделена от сина си, и не мога отново да нося мъжки дрехи.
— Можеш да го изпратиш при дойка. И можеш да бъдеш шут в женски дрехи, така добре, както и в мъжки. В края на краищата, има много глупачки в женски дрехи. Няма да си изключение.
Прехапах устната си, за да запазя спокойствие въпреки усещането за опасност, което изпитвах.
— Милорд, той още е почти бебе, и не говори. Намира се в чужда страна, ние и двамата не познаваме никого тук. Моля ви, позволете да остане с мен. Моля ви, позволете ми да го задържа.
— Ако настояваш да останеш с него, тогава ще трябва да останеш тук, в провинцията, с Ейми — предупреди ме той.
Претеглих цената, която трябваше да платя, за да бъда майка на Дани, и за своя собствена изненада, открих, че си струва да я платя. Нямаше да го изоставя, каквото и да ми струваше.
— Много добре — казах. Отстъпих назад до стената, за да не преча на носачите, които носеха два големи стола и маса към дъното на каруцата.
Лорд Робърт се намръщи: не беше очаквал, че ще поставя детето преди собствената си амбиция.
— О, Хана, ти не си жената, каквато се надявах, че ще бъдеш. Една вярна съпруга и предана майка не ми е от голяма полза! Много добре! Ще те повикам, когато имам нужда от теб, може би през май. Можеш да доведеш момчето — изпревари ме той. — Но ела веднага щом те повикам. Ще ми трябваш, за да подслушваш и шпионираш в двора.