Докато яздехме, аз му пеех — испанските песни от моето детство — и бях сигурна, че ме чуваше. Малката му ръчичка махаше в такт с музиката, той леко се присвиваше от удоволствие, когато започнех да пея, но никога не запяваше с мен. Оставаше си безмълвен като спотаило се зайче, като еленче в орловата папрат.
Старият дворец в Хатфийлд беше мястото, където отглеждаха кралските деца от поколения насам, избран заради чистия въздух и близостта си до Лондон. Беше стара постройка, с малки прозорци и тъмни греди по средата. Мъжете влязоха първи и ни отведоха до предната врата, за да можем Дани и аз да слезем от конете и да влезем вътре, докато те отведат конете до порутените конюшни недалече от къщата.
В коридора нямаше кой да ни посрещне. Видях само едно момче, внасящо пънове за огъня, който се поддържаше постоянно, дори посред лято.
— Всички са в градината — каза той. — Разиграват пиеса.
Посочи към една врата в дъното на къщата и с Дани на ръце аз я отворих, тръгнах по каменния коридор към друга врата, а после излязох на слънцето.
Каквато и пиеса да беше имало, тя очевидно беше приключила, и беше останала само игра на гоненица. Воали от златотъкан плат и сребро и преобърнати столове бяха пръснати из овощната градина, а придворните дами на Елизабет бягаха във всички посоки от някакъв мъж в центъра на кръга, върху чието лице беше метнат тъмен шал, за да закрие очите му. Докато гледах, той улови една развята фуста и притегли към себе си едно момиче, но то се изви, отскубна се и побягна със смях. Те се събраха около него и с много кикот и гукане го обръщаха отново и отново, докато той се замая, а после се оттеглиха. Той отново се втурна в една посока, докато те бягаха насам-натам, кикотейки се с онази опияняваща смесица от момичешка игривост и женска възбуда. Сред тях, с развяваща се свободно пусната червена коса, захвърлила шапчицата си, с пламнало и зачервено лице и заливаща се от смях, беше принцесата. Тя не беше онази Елизабет, която бях виждала с лице, побеляло от ужас. Не беше принцесата, която бях виждала подпухнала на леглото й, поболяла се от страх до мозъка на костите. Тя беше принцеса, вървяща към лятното слънцестоене на живота си, към разцвета на женствеността си, приближаваща се към трона. Тя беше принцеса от вълшебните приказки, красива, силна, упорита, непобедима.
— Е, хвала на Бога — прошепнах полугласно, скептична като всеки шут.
Докато гледах, тя потупа мъжа с вързаните очи по рамото и понечи да побегне отново. Този път той беше твърде бърз за нея. Ръката му се стрелна бързо, тя не успя да отскочи назад, той я сграбчи за талията, и макар тя да се бореше, я притисна към себе си. Сигурно беше почувствал как се задъхва, облегната на него. Сигурно беше усетил мириса на парфюма в косата й. Сигурно я беше познал веднага.
— Хванах те! — извика той. — Кой е това?
— Трябва да познаете! Трябва да познаете! — извикаха дамите.
Той прокара ръка по челото й, по косата, носа, устните.
— Красавица — каза уверено. Беше възнаграден от всеобщ плах кикот.
Без никакъв срам, той остави ръката си да се залута надолу по брадичката й, надолу по шията, обгърна врата й с длан. Видях как червенината пламва по бузите на Елизабет и осъзнах, че гори от страст при докосването му. Не се отдръпна от него, не понечи да го спре. Беше готова да стои пред него и да му позволява да я опипва от горе до долу, наблюдавана от целия си двор.
Преместих се малко по-напред, за да видя по-добре този мъж, но превръзката покриваше цялото му лице: виждах само гъстата му тъмна коса и яките квадратни рамене. Казах си, че знам кой е.
Той я държеше здраво, сред всичките й дами се разнесе лек, почти невярващ шепот, когато той я улови с една ръка за талията, а с другата проследи линията на деколтето на роклята й, а връхчетата на пръстите му леко докоснаха гърдите й. Бавно, омайващо, той плъзна ръка надолу по предницата на роклята й над бродирания корсаж, покрай колана на талията й, по плътната пола на роклята й отпред, сякаш искаше да помилва символа на нейния пол, защитен от фустите, сякаш искаше да я докосне като блудница. Принцесата все така не го спираше, все така не се отдръпваше от него. Стоеше напълно неподвижна, притисната към този мъж, който бе обвил едната си ръка около кръста й, и я придърпваше към себе си, сякаш тя беше някоя разпусната прислужница, готова да се предложи. Тя не се възпротиви, дори когато той спусна ръка надолу по предницата на роклята й, чак до самия й чатал под фустата, а после плъзна другата си ръка надолу от талията й и обхвана с длан задника й, сякаш тя бе негова собствена жена.