Елизабет издаде лек, тих стон, изви се и се освободи от хватката му, като едва не падна назад сред дамите си.
— Коя беше? Коя беше? — заповтаряха те, облекчени, че се е освободила от прегръдката му.
— Предавам се — каза той. — Не мога да играя някаква глупава игра. Извивките, които докоснах, са част от рая.
Той смъкна превръзката от очите си и аз видях лицето му. Очите му срещнаха очите на Елизабет. Той знаеше отлично коя жена е била в ръцете му, беше разбрал от мига, в който я бе уловил, както беше възнамерявал; както и тя бе пожелала да му позволи. Беше я милвал пред целия двор, беше я обсипвал с ласки като приет любовник, а тя го беше оставила да я гали, сякаш беше блудница. Тя му се усмихна с многозначителната си, страстна усмивка, и той се усмихна в отговор.
Разбира се, мъжът беше негова светлост Робърт Дъдли.
— А ти какво правиш тук, дете? — попита ме той преди вечеря, като се разхождахме на терасата: дамите от малкия двор на Елизабет наблюдаваха разходката ни, докато се преструваха, че не гледат.
— Кралица Мери ме изпрати да поднеса почитанията й на Елизабет.
— Охо, моя малка шпионке, отново ли се върна на работа?
— Да, и то изключително неохотно.
— И какво иска да знае кралицата? — Той замълча за миг. — Нещо за Уилям Пикъринг? За мен?
Поклатих глава:
— Доколкото ми е известно, не.
Лорд Робърт ме придърпа до една каменна пейка. На стената зад мен растяха орлови нокти. Мирисът им беше много сладък. Той посегна и откъсна едно цветче. Венчелистчетата, алени и меденозлатисти, висяха като език на змия. Той докосна леко врата ми с цветчето.
— Е, какво иска кралицата?
— Иска да знае какво е правил тук граф Фериа — казах простичко. — Тук ли е той?
— Замина вчера.
— Какво искаше?
— Донесе съобщение от краля, от самия възлюбен съпруг на кралица Мери. Невярно псе — не е ли именно такъв, този развратен стар испанец?
— Защо казвате това?
— Госпожице-момче, имам съпруга, която не върши нищо в мой интерес, и не проявява любезност към мен, но дори аз не бих ухажвал собствената й сестра под носа й и не бих я позорил, докато е още жива.
Олюлях се на мястото си и хванах ръката му, която още си играеше с цветето.
— Той ухажва Елизабет?
— Обърнал се е към папата да поиска разрешение да се оженят — каза той рязко. — Какво ще кажеш за този испански дворцов етикет? Предполагам, че ако кралицата остане жива, Филип ще поиска анулиране на брака им и ще се ожени за Елизабет. Ако кралицата умре, тогава Елизабет е престолонаследница и още по-тлъста плячка. Той ще я грабне, преди да е изтекла годината.
Погледнах го, лицето ми беше напълно зашеметено от ужас.
— Това не може да бъде — казах, отвратена. — Това е предателство. Това е най-лошото, което би могъл да й причини. Най-лошото на света, което може да й причини.
— Това е неочакван ход — каза той. — Неприемлив за една любяща съпруга.
— Кралицата ще умре от скръб и срам. Да бъде зарязана, както беше зарязана майка й? И то заради дъщерята на Ан Болейн?
Той кимна:
— Както казах, невярно испанско псе.
— А Елизабет?
Той хвърли поглед над рамото ми и се изправи.
— Можеш да я попиташ сама.
Направих плавно реверанс, а после се изправих. Черните очи на Елизабет ми хвърлиха бърз поглед. Не й харесваше да ме вижда седнала до Робърт Дъдли, докато той галеше врата ми с цветчета от орлови нокти.
— Принцесо.
— Чух, че си се върнала. Негова светлост каза, че си станала жена. Не очаквах да те видя чак толкова…
Зачаках.
— Дебела — каза тя.
Вместо да се почувствам обидена, каквото бе нейното намерение, аз се изкикотих силно на детинската й, ревнива грубост.
Нейните очи също веднага заиграха. Елизабет никога не се цупеше.
— Докато вие, принцесо, сте по-красива от всякога — казах незабавно.
— Надявам се. И за какво говорехте, доближили глави така плътно?
— За вас — казах простичко. — Кралицата ме изпрати да разбера как сте. И се зарадвах, че ще дойда да ви видя.
— Предупредих те да не чакаш, докато стане твърде късно — каза тя, като обхвана с жест придворните дами, безделничещите красиви мъже, придворните от Лондон, които видяха, че ги разпознах и изглеждаха леко смутени. Двама членове на съвета на кралицата отстъпиха назад пред внимателния ми поглед: с тях беше един дипломатически пратеник на Франция, а също и един-двама дребни владетели.