Притиснах студената й ръка между своите.
— Ваше величество, за краля това е въпрос на политика — казах. — Все едно да направи завещание, за да се погрижи за бъдещето. Той трябва да се подсигури в случай, че с вас стане нещастие или умрете. Опитва се да осигури Англия за Испания. Негов дълг е да се грижи Англия да бъде в безопасност и в лоното на истинската вяра. Ако се случи да умрете, в някакъв момент в бъдещето, ако той се ожени за Елизабет след вашата смърт, тогава Англия ще остане католическа — а нали именно това искахте да подсигурите вие двамата с него.
Тя поклати глава, сякаш се опитваше да се вслуша в припрените ми думи, но нищо от тях не й звучеше смислено.
— Мили Боже, това е най-лошото, което можеше да ми се случи — каза тя тихо. — Видях майка си изместена от трона и опозорена от по-млада жена, която й отне краля, която се смееше, докато го правеше. А сега дъщерята на тази жена, същата тази незаконна дъщеря, ми причинява точно същото.
Тя млъкна рязко и ме погледна.
— Нищо чудно, че не можех да го повярвам. Нищо чудно, че го смятах за свое собствено безумно подозрение — каза тя. — Именно от това се боях цял живот. Че ще свърша като родната си майка — пренебрегната, изоставена, докато една уличница от рода Болейн се възкачва тържествуващо на престола. Кога ще спре тази порочност? Кога ще бъде победено магьосничеството на рода Болейн? Отсякоха й главата и въпреки това, ето че дъщеря й се надига като змия, със същата отрова в устата!
Подръпнах леко ръката й.
— Ваше величество, не рухвайте. Не тук. Не и пред всички тези хора.
Мислех за нея, мислех и за придворните на Елизабет, които щяха да се смеят до сълзи, ако чуеха, че кралицата е изпаднала в отчаяние, защото е научила най-сетне онова, което цяла Европа знаеше от месеци — че съпругът й й е изменил.
Тя се разтресе от глава до пети от усилието, но се овладя и примигна, за да прогони сълзите.
— Права си — каза тя. — Няма да бъда посрамена. Няма да кажа нищо повече. Няма да помисля нищо повече. Ела с мен, Хана.
Хвърлих поглед назад към Дани. Уил седеше на земята, момчето бе възседнало коленете му, и той му показваше как може да си мърда ушите. Смехът на Дани беше изпълнен с наслада. Хванах кралицата под ръка и нагодих крачките си към бавните й стъпки. Придворните изостанаха зад нас, като се прозяваха.
Кралицата се загледа нататък към бързо движещата се вода. Пристигащите и заминаващите кораби бяха малко, търговията на Англия вървеше зле, откакто тя беше във война с Франция, а нивите даваха все по-слаба и по-слаба реколта с всяка изминала година.
— Знаеш ли — прошепна ми кралицата, — знаеш ли, Хана, обикнах го от мига, в който за първи път видях портрета му. Помниш ли?
— Да — казах, спомнила си също и предупреждението си, че той ще й разбие сърцето.
— Обожавах го, когато го срещнах: помниш ли сватбения ни ден, когато той изглеждаше толкова красив и бяхме толкова щастливи?
Кимнах отново.
— Благоговеех пред него, когато той ме отведе в леглото и легна с мен. Той ми даде единствената радост, която бях познала в живота си. Никой не знае какво беше той за мен, Хана. Никой никога не ще узнае колко много го обичах. А сега ти ми казваш, че той има намерение да се ожени за най-голямата ми неприятелка, когато умра. Той очаква с нетърпение смъртта ми и своя живот след това.
Тя постоя тихо няколко минути, а придворните й, спрели безцелно зад нея, местеха погледи от нея към мен и се питаха какви ли още лоши новини съм донесла. После я видях как настръхна и ръката й се вдигна към очите, сякаш внезапно беше почувствала болка.
— Освен ако реши да не чака до смъртта ми — каза тя тихо.
С един бърз поглед към пребледнялото ми лице тя разбра останалата част от историята. Поклати глава.
— Не, никога — прошепна тя. — Не и това. Той никога няма да се разведе с мен, нали? Не и както баща ми се разведе с майка ми? Без никакви основания, освен похот към друга жена? И то блудница, и дъщеря на блудница!
Не казах нищо.
Тя не заплака. Тя беше кралица Мери, някогашната принцеса Мери, която още като малко момиче се беше научила да държи главата си изправена и да сдържа сълзите си, и дори ако устните й бяха разранени от хапане, а устата й — пълна с кръв, какво значение имаше, стига да не плаче там, където някой можеше да я види?
Тя просто кимна рязко, сякаш беше получила силен удар по главата. После повика с жест Уил Сомърс и той пристъпи напред, с Даниел до себе си, и нежно пое протегнатата й ръка.